Step 1 – Yamas – Яма (всеобщи морални принципи)

Думата йога произлиза от санскритския термин „юдж“, и неговото значение е свързвам, впрягам, прикрепям, насочвам и съсредоточвам вниманието. В текста на йога е „впрягане на всичките сили на тялото, ума и душата към Бога“. Йога е една от шесте ортодоксални системи на индийската философия. Тя е събрана и систематизирана от Патанджали в неговия класически труд „Йога сутра“, състоящ се от 85 ясни и стегнати израителни афоризми. Патанджали изброява седем звена, брънки на йога в търсенето на душата.

Яма  – всеобщи морални правила, т.е етична дисциплина

Ахимса – ненасилие

Сатя – правдивост

Астея – въздържание от кражби

Брахмачаря – целомъдрие

Апариграха – въздържание от алчност

Ахимса – това е не само негативна заповед ( в смисъла да не се убива), но има и широко позитивно значение – Любов. Йогина приема че да убие или разрушиш вещ или същество означава оскърбление към Твореца. Но ненасилието трябва да стане състояние на ума, не само начин на хранене. Насилието се поражда от страхове, слабост, незнание или безпокойство. За да го обуздаем, най-необходима е свободата от страха. За да извоюваме тази своя свобода е необходима промяна на възгледите и преориентация на ума. Йога философията приема че всички живи същества имат душа, и навреждането на друго живо същество без значение от причината се смята за акт на насилие. От друга страна, искреният стремеж да не навреждаме на другите не означава, че в главата ни никога няма да се появят негативни мисли, както и че никога няма да извършим агресивна постъпка, но … трайният обет към спазването на принципа ненасилие произтича от разбирането че имаме избор как да живеем. Йога ни подтиква да преосмислим задълбочено връзката си с всички живи същества и форми на живот и да я почувстваме дълбоко в себе си. След подобно могъщо осъзнаване изчезва заблудата, че животните не са чувстващи същества. Принципите на ахимса са валидни във всеки аспект от живота ни – ненавреждане на нас самите с консумиране на вредна храна, алкохол, тютюнопушене, недостатъчен сън, физически претоварвания, ненасилие в мислите и словата изречени от нас.  Правилото ахимса е и ключово при практикуането на асани – понякога практикуващия буквално измъчва, дърпа и насилва с жестокост тялото си за определан асана, но принципа остава – нараняваме така себе си. Принципа ахимса предполага едно дисциплиниране на ума, канализиране на мислите в една не разрушителна а сътворяваща действителност, и е постоянен работен акт. Това не е стъпка която „отработваме“ и преминаваме нагоре. Всеки ден сме изправени пред различни житейски ситуации провокиращи разбирането на принципа и прилагането му, т.е – ежедневна дисциплина и работа с ума!

Сатя – Санскритската дума Сатя се превежда приблизително като истина или вярно, правилно. Сатя е още определяна на санскрит, като „сате хитам сатям“, което се превежда като „Всичко, което те доблигава до сат (т.е. могъщия Бог) е сатя (т.е. същинската истина)“.

Има различни интерпретации на значението на Сатя, но най-разпространеното от тях е „Истина, която е равна на любовта“, тази концепция за истина е не просто синонимна на факт или истинност и коректност, но има по-висок метафизичен смисъл.

Сатя (истината) ни кара да живеем и да говорим истината по всяко време. Пътят на истината е труден, особено спазвайки принципа на първата Яма – Ахамса. Тъй като Ахимса трябва да се практикува на първо място, трябва да внимаваме когато изговаряме истината и ако знаем, че това ще навреди на друг. Животът в истина не само създава уважение, чест и почтеност, но също така осигурява видението да видим ясно висшите истини на йогическия път. И така, какво означава да кажем истината? За мен това означава да говоря с намерението да бъда истинен като се има предвид, че това което аз наричам „истина“, се филтрира през собствения ми опит и вярвания за света. Но когато говоря с това намерение, имам по-голям шанс да не навреди на другите.

Друг аспект на сатя е свързан с вътрешна истина или почтеност, по-дълбока и по-вътрешна практика. Честността е това което правим когато другите са наоколо и могат да съдят нашите действия или думи, но да имаме почтеност и да действаме честно, когато другите не са наоколо и никога няма да знаят за нашите действия – това е сатя. Така че сатя означава „активно изразяване и хармония с крайната истина“. В това състояние не можем да лъжем или да действаме неверно, защото сме обединени с чистата истина.

Астея – в буквален смисъл означава да не взимаме нещо което не е наше, но в по-дълбок смисъл както и повече от колкото се нуждаем. Не практикуваме астея ако присвояваме чужди опитности и знания и ги представяме като свои, нито чужди вещи, както и повече храна от която не се нуждаем. Проваляме се и с астея когато ограбваме себе си – пренебрегваме таланта си, или оставим липсата на ангажираност да ни спре от практикуването на йога. Но както и другите ями, сама по себе си този принцип означава много повече – Астея възниква от Врити (мисли / флуктуации на ума) – „Не съм достатъчно добър“ или „нямам достатъчно“. Тя произтича от липсата на вяра в себе си. Думата „йога“ означава „да се събудиш“, „да се съединиш“, „да се свържеш“ или по същество да станеш „цялостен“, така че само чрез практикуването на всеки аспект на йога можем да продължим към себе си.

Липсата на Астея на йога постелката е физическото насилие извън здравословните граници в практиката ни, защото се страхуваме, че не сме достатъчно добри? Дори подсъзнателно обикновено има малка част от нас която започва с най-добри намерения, но след това се изкушаваме да практикуваме за начина по който трябва да изглежда позата, а не как се чувстваме в нея. Когато непрекъснато се съсредоточаваме върху това да се тласкаме малко над този „ръб“ за да постигнем определена поза, ние не само се отнемаме от една устойчива и естествена практика, но и се лишаваме от това да можем да присъстваме в и с позата и със себе си точно заради нещата в този момент. Ако допуснем да бъдем отворени и да приемем точно как се чувстваме в практиката си в този момент на постелката, ние никога няма да се чувстваме сякаш губим ако някои асани са недостъпни за нас в момента. Никога не правим асаните заради тях самите, а заради смисъла на осъзнаването в тях.

Брахмачаря – Брахмачаря често се превежда като „безбрачие“  и често се смята за неотклонна в съвременната ни култура. Думата „Брахмачария“ всъщност се превежда като „поведение, което води до Брахман“. Брахман се смята за „създател“ в хиндуизма и йогичните термини. Така че Брахмачаря може да се разглежда като „правилно използване на енергията“. Тя се отнася до насочването на нашата енергия далеч от външните желания и вместо това към намиране на мир и щастие в себе си.

Помислете за момента в който цялата Ви енергия е насочена към нещо конкретно (често и маловажно) и това ни изтощава, или енергията ни може да бъде насочена и изразходвана за да се представим като човек  който не сме, или за да угодим или да впечатлим другите, или може би насочваме нашата физическа енергия към безкрайно тласкане напред, за да бъдем по-могъщи, по-силни или по-слаби. Дали това ни звучи познато? Ако е така, може би е време да погледнем малко по-близо тази Яма – Брахмачаря, която до сега сме въприемали с ограниченото разбиране „ въздържание“

За да бъдем най-добрата версия на себе си и да използваме енергията си по правилния начин, трябва първо да слушаме това от което се нуждаят телата ни. В края на краищата, за да можем да разпространяваме своето послание към света и наистина да се възползваме максимално от това, което научаваме от практиката на йога трябва да имаме достатъчно енергия в себе си. В момента изглежда, че има прекалено голямо ударение върху това колко „заети“ трябва да сме всички – това е добре, а ако не сме заети, значи има нещо нередно. Въпросът е че,  дали ние сме постоянно „заети“ или не, няма значение – а дали това което правим си струва. Запълването на графика с колкото може повече може да изглежда впечатляващо отвън, но когато става въпрос за това как това ни кара да се чувстваме отвътре, означава че не ни оставя много място да дишаме. Брахмачаря насърчава правилното използване на енергията така, че ако нивото на енергията ни се променя в момента следва да помислим дали нашите ежедневни задачи не отнемат от жизнеността ни. Можете ли да намерим начин да „отнемем“ няколко минути на ден за да спрем, да дишаме и да потърсим малко мир и своята вътрешна хармония?

Апариграха – въздържание от алчност, от привързаност, от очаквания.

Тази важна Яма ни учи да вземема само това от което се нуждаем, да запазим само това което ни служи в момента и да оставим, когато е необходимо. Апариграха всъщност едон от централните места в текста на Йога, наречен „Бхагавад Гита“, в който Кришна споделя едно от ученията, които може би е най-важният урок от всичко, което да научим: „Нека вашата загриженост да бъде само действие и никога не ангажирана с плодовете на действието. Не позволявайте резултатите от действията да бъдат ваш мотив и не се обвързвайте с бездействието „. Това, което Кришна по същество казва тук, е, че никога не трябва да се занимаваме с резултата от ситуацията, трябва само да се занимаваме с това, което всъщност правим в момента, когато работим за постигането на този резултат. Т.е следва това което вършим в момента да го правим с цялото си сърце и да оставим това което може да дойде като следствие от него, не очакваме а се отдаваме напълно. И това и само това ще ни донесе онова усещане за цялостност, присъствие и … една огромна въздишка на облекчение.

 

 

Comments are closed.

Post Navigation