Как започва всяка една наша практика и защо?

Как започва всяка една наша практика и защо?
В началото на всяка йога практика се настаняваме удобно и затваряме очи за кратко. Защо? Това е момента в който се настройваме, оставяме мислите навън и отдаваме цялото си внимание на практиката. Моментът в който оформяме своята „санкалпа“ – своето намерение, семето на промяната, посвещавайки своята практика отвъд само физическото, така че да и предадем смисъл и цел. Нашата „санкалпа“ не е необходимо да бъде многословна и сложна. Това и идея, концепция, дума която бихме искали да култивираме в живота си, като например – мир, любов, състрадание, честност, сила, доброта…Смисъла на практиката се корени дълбоко в „санкалпата“ и е преминаване отвъд физическото изпълнение на асаните, с отдаденост, постоянство и вяра. Само тогава това е нашата връзка между физическото изпълнение на тялото с духовното израстване. Изпълва практиката със смисъл и ясен път.
Изпяване на мантрата „ОМ“. Защо?
Мантрите са свещени песнопения, които се изпэлняват във всякакви форми, размери и звуци. Ом се счита за коренната, основна мантра, от която възникват всички останали мантри. Смята се също, че това е изначалният звук на Вселената, космическата вибрация, която съдържа всички останали звуци.
Докато вибрацията на трите звука на A-U-M се разтваря в тишина, ние преживяваме четвъртата част на мантрата, анусвара (след звук). Тази дълбока, дълбока тишина е символична за трансцендентното състояние на съзнанието, при което ние сме приравнени с универсалното съзнание и тялото, умът, диханието и духът са обединени като едно цяло. Изпяването на Ом в началото и в края на йога практика ни напомня нашето родство с всички останали същества и цялата Вселена. Преди хиляди години йогите са учили, че всичко във Вселената непрекъснато вибрира и пулсира; съвременната наука учи същото. Когато изпявами Ом, ние използваме тази универсална вибрация. На микро ниво създаваме хармония и единство между практикуващите и учителя в стаята. На много по-голямо ниво ние се настройваме на взаимосвързаността на всичко и всички във Вселената.
Завършваме началото на практиката с „Намасте“. Защо?
Намасте е термин от санскрит и буквално се превежда като „прекланям се пред теб“. Когато изпълняваме жеста Намасте, ние докосваме дланите на ръцете заедно в центъра на сърцето, затваряме очите и превеждаме главата. Това може да стане и като докоснем дланите заедно пред третото око, преклонете главата и след това приведете ръцете надолу към сърцето.
Този жест признава, че същата Божествена искра, която съществува във Вас, съществува и в мен. Учителят и учениците се прекланят един към друг и казват „Намасте“ като символ на уважение, благодарност и почит към енергията, която ни свързва всички. Ние надхвърляме своята привързаност към егото, за да изпитаме истината, че всички сме едно.

Докато Ом и Намасте имат различни значения и произход, тяхната основна цел е една и съща: да надхвърлят разпокъсаността и заблудата, които са резултат от отъждествяването с малкото Аз и егото, за да изпитаме своята свързаност, цялостност и основното единство на Вселената. И това по същество е истинската цел на йога.

Comments are closed.

Post Navigation