Асана – основи, история, определение, класификация и важност

Йога като философска система, или по-скоро практическа наука, може да достигне до всеки човек и да бъде практикувана от него, стига той да желае. Тя е ценна, защото въздейства върху всички страни на личността – на физическо, умствено, емоционално, психично и духовно ниво.

Пълно описание и ползи от тази практическа наука можем да получим от класическите текстове: „Хатха йога прадипика” – автор Свами Сватмарама; „Геранда самхита” – Геранда Муни; „Йога сутра” – на Патанджали. Всеки от авторите предоставя пътя на йога, състоящ се от различен брой стъпки в отделните произведения.

В нашето съвремие йога е известна най-вече с изпълнението на физически пози – асани. Когато практикуваме асана, трябва да сме наясно, че тя е само една част от йога. Самата дума „асана” идва от санскритския глагол „вас” – означава „да седна”. Думата „асана” може да се разбере по два начина:

1. асате анена – предмет, който се използва за сядане.

2. асете анена ва – позицията на тялото, в която стоим.

Асана като техника е комплексно положение – телесна и умствена нагласа. Съобразно това определение имаме две класификации на асани:

1. физически асани – делят се на две:

– съобразно техниката

– съобразно ефекта

2. трансфизически (трансцедентални) асани.

Физически асани съобразно техниката – в тази група важност се придава на самата поза на тялото – специфична и балансирана позиция на ръцете, краката, главата, гърба. Асана трябва да се изпълни без усилие и умът да е насочен към безкайността (Патанджали).

Физически асани съобразно ефекта:

а) асана е това, което дава стабилност, здраве и лекота на тялото – „Х.П.” (чисто физически ефект)

б) асана е това, което ни прави стабилни и ни носи удоволствие – Патанджали (чисто ментален ефект)

в) асана се практикува за изчистване на тялото (чисто терапевтичен ефект)

Трансфизически (трансцедентни) асани:

а) асана е това, в което Пуруша се установява в своята собствена форма

б) това, в което съзерцанието на Брахман може да остане, без да се прекъсне, се нарича асана

в) този, който е усвоил асана, е победил трите свята (света на желанието, света на формата, света на безформеното)

г) необвързано отношение към всички обекти в света на асана

Класификация на асаните в модерни времена

Има три групи асани:

1. Културни (коригиращи) асани (КА). Тях можем да разделим на две подгрупи:

а) асани съобразно стартиращата позиция на тялото:

– по корем

– по гръб

– седящи

– стоящи

– обърнати

б) асани съобразно движениятата на гръбначния стълб:

– навеждащи напред

– навеждащи назад

– странично навеждащи

– разтягащи

– балансиращи

– усукващи

2. Медитативни асани (МА)

3. Релаксиращи асани (РА)

Брой асани – според индийскатамитология има 8милиона и 400 000 асани. От тях 84 са ефикасни за практиката на човек. От всички йога текстове общият брой асани е 200.

Асани в „Хатха прадипика”

Свтмарама посочва четири стъпки по пътя на йога (асана, кумбака, мудра, надану сандана). От тях асана заема първо място.  Авторът говори само за 15 асани (А). Казва, че асана води до стабилност, здраве, чувство на лекота. Сватмарама разделя петнадестте асани на две групи:

1 гр. – 11 асани

2 гр. – 4 асани

Съобразно стартовата позиция на тялото имаме:

а) седящи А – свастика А, падма А, сидха А, гомукха А, вира А, курма А, матсиендра А, симха А, пашчимотана А, бадра А

б) по корем – данура А

в) балансиращи – кукута А, маюр А

г) по гръб – шава А,  утана курма А

За всяка една А авторът говори подробно – дава техника за изпълнение, ползи, противопоказания. От всичките 15 А единствено за сидха А и падма А дава допълнителни техники. Посочва като най-важна сидха А – казва, че това е най-добрата поза и всички останали са в услуга към нея.

Сидха А – съвършена, осъществена поза. Изпълнението й води до изчистването на всички 72 000 нади. Чрез стабилното й поддържане трите бандхи се получават автоматично.

Техника – едната пета се поставя непосредствено близо до перинеума, другата пета върху нея, пръстите на краката са между бедро и подбедрица, гърбът е изправен, брадичка към гърдите, поглед в точката между веждите.

При сидха А се препоръчва да се изпълнява джаландхара бандха, джнана мудра и концентация в бромадя дришти.

Това е позата, в която всички пречки по пътя към съвършенството се премахват.

Падма А – За нея описват няколко варианта:

а) двете стъпала са поставени върху противоположното бедро, ръцете минават зад гърба и хващат пръстите на краката, поглед във върха на носа, изпълнява се джаландхара бандха.

б) крака кръстосани, длани върху колената, поглед във върха на носа, брадичка към гръдна кост, езикът зад зъбите.

в) по същия начин като втори вариант, брадичка към гръдната кост, за да се изтегля апана ваю нагоре.

Тази А се използва за практикуване на пранаяма. Тя е мост между асана и пранаяма.

Ползи – засилва храносмилателния огън, помага при запек, при артрит, коригира изправянето на гърба, долната част на тялото се стимулира и се подобрява кръвообращението.

Ограничения – хронични проблеми с колената, таза, крампи в прасците.

Асани в „Геранда самхита”

Геранда Муни посочва седем стъпки по пътя на йога (крия, асана, мудра, , пранаяма, пратяхара, дхяна, самадхи). Тук асана е втора стъпка. Според автора асаните водят до сила на тялото. Посочва, че 32 А са подходящи за този свят – сидха А, падма А, бадра А, мукта А, ваджра А, свастика А, симха А, гомукха А, вира А, данура А, мрита А, гупта А, матся А, матсиендра А , горакша А, пашчимотана А, утката А, самката А, маюр А, кукута А, курма А, утана курма А, утана мандука А, врикша А, мандука А, гаруда А, вриша А, шалабха А, макара А, ущра А, буджанга А, йога А.

За всяка една А авторът говори подробно – дава техника за изпълнение, ползи, противопоказания. Част от асаните се повтарят от „Хатха прадипика”.  Техниките на изпълнение са почти същите, както ги описва Сватмарама.

За сравнение в „Йога сутра “ на Патанджали асаните са третата стъпка по пътя на йога (яма, нияма, асана, пранаяма, пратяхара, дхарана, дхяна, самадхи).

В заключение ще кажем, че асаните са бавни, умерени движения, съчетани с правилно дишане и отпускане. Те са предимно статични упражнения с преобладаване на изометричния компонент. През време на изпълнение на асана през сърцето преминава повече кръв, отколкото в покой – това се дължи на обилния венозен приток, причинен от свиването на скелетните мускули. По отношение на мускулатурата асаните предизвикват функционално натоварване не само чрез силови статични съкращения, но и чрез удължаване на мускулите. Косвено въздействат върху ЦНС, а чрез нея – върху сърцето, кръвообращението и дишането. Умственото усилие се синхронизира с мускулното действие. Асаните предизвикват малък разход на енергия. Дишането при изпълнението им е естествено, непринудено и винаги през носа. Могат да се практикуват от всички възрасти, като се овладяват постепено.

Всяка А се състои от три фази – заемане на позата, задържане и излизане от позата. Истинският ефект от А се постига през статичната фаза.

Правила и препоръки при практикуването на асани

1. А се правят винаги на празен стомах:

– да са минали 4 часа след обилно хранене

– да са минали 2 часа след умерено хранене

2. да не се практикуват на легло, на много мека постелка

3. за начинаещи е подходящо да започнат пролет или есен

4. преди А да се изпълняват криите за улеснение

5. да не се практикува вечер, за да не се превъзбуди организма

6. редовност и самодисциплина

7. удобно облекло

8. без излишни аксесоари

9. практиката да е без прекъсване

10. да се спазва принципът на постепеност

11. мерило за правилно изпълнение на практиката е лекота и чувство на бодрост

12. всеки да се съобразява със своя собствен капацитет

13. да не се стига до състояние на умора

14. не се препоръчва да практикуваме, когато сме силно развълнувани. По-доре е преди това да се успокоим с бавно дишане

15. с положителност, бодрост и приветливост да се изпълнява практиката

 Асаните правят човека силен, предпазват го от болести и придават гъвкавост на тялото му. („Х.П.“)