Защо да забавим дъха?

Andre Van Lysebeth, Белгия

„Дъхът е живот, следователно колкото по – добре дишаме, толкова по – добре живеем.” Разбира се ние всички знаем това, но не мислим за него и не го прилагаме достатъчно често!

„Бавното дишане удължава младостта и живота.” Така казват йогийските текстове, които ни предупреждават да дишаме, както при раждането си, равномерно и определен брой вдишвания. Ако спазваме това, всяко бавно вдишване, което поемаме запазва ценния кредит на дихателните пътища и удължава съществуването ни. Можем да го разглеждаме като задължение, защото ако сме прогарамирани по този начин, то би било като задача, която да изпълним, съдба, която да следваме за този малък период от време.

Грешка в аритметиката

Когато става дума за дишане, аритметиката бива нарушена. Човек водещ заседнал начин на живот вдишва около 18 пъти в минута и с всяко вдишване поема половин литър въздух. Ако го сравним с йоги, който е забавил дъха си дори временно или постоянно, вдишвайки само 2 пъти в минута, той поема 4 литра и половна въздух с всяко вдищване (4литра и половина не е изключение, гребци и други достигат до 6 литра). И в двата случая, количеството въздух изпълващо дробовете в минута ще е еднакво – 9 литра. Тогава се появява въпрос: какъв е смисъла от бавното дишане, ако количеството вдишан въздух е еднакъв?

В действителност, йогинът получава по – голямо количество кислород и изхвърля повече газообразни токсини, по – специално въглероден двуокис, отколкото заседнал човек, който диша повърхностно 18 пъти в минута. Това е така, защото не е важен обема вдишан въздух, а количеството кислород, който в действителност се абсорбира и асимилира от тялото. Въздухът е храна и изисква време да се усвоява, точно както всяка течност или твърда храна в храносмилателния тракт.

Време и площ

Количеството кислород, което в действителност се абсорбира от кръвта зависи основно от два фактора: площта на повърхността на контакт между въздуха и белодробната мембрана, или алвеоларната стена, и продължителността на контакта.

Повърхностното дишане включва малка част от общата алвеоларна площ. Нашите дробове имат около 70 милиона алвеоли събрани в малки групи. Учените са установили тяхната обща площ, когато са неразгънати, около 100 до 150 кв.м. Ако в пространството на 1 минута, 9 литра въздух влиза в контакт с 100 кв. м.. на алвеоларната стена, вместо само 4 или 5 кв. м., по-голямо количество венозна кръв е в състояние да абсорбира кислород – да не говорим за прана! При човек, който диша повърхностно значителна част от кръвта, която се филтрира през белите дробове, не преминава през чист въздух и се насочва обратно към сърцето, без да е била пречистена или окислена.

Когато този процес е продължителен това е катастрофално, а за повечето хора е начин на живот. Само по изключение по време на физически упражнения (а нашия модерен живот се опитва да ни пощади и от това все повече и повече) дишането е по – дълбоко.

Има втори съществено важен фактор за оптимална използване на вдишания въздух – фактора време. Обмяната на кислород и въглероден диоксид се извършва при много точни условия на налягане и ограничения във времето. Налягането на двата газове върху двете страни на алвеоларните стени трябва да се изравни, преди този обмен да може да се осъществи, и този процес отнема около 10-20 секунди. Поради това, повърхността на дифузия се увеличава значително с дълбоко дишане и задържане на вдишвания въздух.

На практика

Със сигурност можем да извлечем заключения от това за нашата практика и нашия живот. Когато мислим за това, можем да дишаме бавно, дълбоко и с осъзнаване, използвайки техниката на йогийското дишане. Една или две минути на тази практика са по ефективни от 59 мин повърхностно дишане. Повечето хора дишат достатъчно, за да избегнат смърт от задушаване. Нека не следваме техния пример!

Трябва да включим чести практики на йогийско дишане в нашето ежедневие, най – вече всеки път когато сме на открито, дори просто докато се придвижваме до нашата кола. Всяка минута на практика е важна и повлиява нашата енергичност и здраве. Всяко бавно и дълбоко вдишване ни подмладява, в смисъл на ревитализиране на нашите тъкани.

Йога практиката е възможността да практикуваш бавно дишане. Една сесия с асаните е не само практиката на асани със съзнателно дишане, но по-скоро практика на непрекъснато контролирано дишане (следователно по-дълбоко и по-бавно) с включени асани. Точно както една шепа от перли не прави огърлица, освен ако перлите са пробити и свързани с конец, също така поредица от асани се превръща в серия само ако дишането ги свързва заедно. Разбира се, дишането трябва да бъде придружено от умственото осъзнаване.

Уджай

Видяхме как налягането в белите дробове влияе на дишането и неговата ефективност. Всеки знае, че по време на вдишванедихателната система се отваря като мях и въздухът нахлува поради декомпресия. По време на издишване настъпва обратния процес.Освен, че позволява на влизането и излизането на въздуха, декомпресията също има значителен ефект върху кръвообращението. Чрез леко свиване на глотиса калибъра на тръбите се стеснява в двата края и по този начин механичното съпротивление на преминаващия въздух се променя, както и условията на компресия и декомпресия в гърдите, белите дробове и цялата система. Затова, йогийски дъх, става още по-ефективен с добавянето на Уджай пранаяма, която произвежда леко хъркащ звук, поради триенето на въздуха в леко присвитя глотис. Уджай пранаяма е възможна във всяка асана,, включително Surya namaskara (Слънчев поздрав). Това има изключително ревитализиращ ефект.

Несъзнателно дишане

Вярно е, че не може да запазим съзнателно дишането през целия ден по време на ежедневните си задачи. Ето защо, независимо дали сме йога практикуващи или не, в по – голяма част от живота ни дишането ни е несъзнателно. Така че практиката на йогийско дишане може да бъде само малка част от нашия активен, буден живот, когато не спим, по време на което е невъзможно да контролираме дъха. Но има друг аспект да запомним.

Ако успеем да практикуваме бавно и дълбоко дишане няколко пъти на ден, ние можем да повлияем нашето несъзнателно дишане. След практикуване само на минутка или две, дори ако забравим за него, нашето тяло продължава с по – дълбоко и бавно дишане от нормалното. Обичайния ритъм на дишането, пличко и бързо, не настъпва веднага. Колкото повече практикуваме и удължаваме нашата практика, толкова повече несъзнателното дишане ще се забавя и задълбочава, дори по време на сън.

Борба срещу настинки

Бавното и дълбоко дишане увеличава виталността на организма и поради това е идеаленото средство за развитие на естествената устойчивост на организма срещу външни агресори. Сред тях е и обикновенната настинка. Тя може да има сериозни последствия като грип, бронхит, възпъления на сливиците, пневмония и др., които са предизвикани от спад в температурата на дихателната система.

Плиткото и бързо дишане е най – добрия начин да хванем настинка. Когато вдишваме, нозрите играят ролята на радиатор, затопляйки влизащия въздух. Tака въздуха влиза в дихателната система при правилна температура. Обратното се случва по време на издишване, когато въздуха от дихателната система затопля нозрите, така има обмяна на топлина. Поради това ние не само трябва да всишваме през носа, но и да издишваме по същия начин. Когато вдишваме през носа, но издишваме през устата, носа не успява да възстанови топлината. Става студен и не е в състояние да затопли вдишвания въздух. Следва постепенно охлаждане на всички въздуховоди, което води до отслабване защитните сили на организма.

Скоростта на дъха също играе роля. Ако дишаме много бързо, вдишания въздух няма време да бъде стоплен до необходимата темпрература и носа не се затопля достатъчно от издишания въздух. Това води до понижаване на температурата с всички негови неприятни последствия. Ако дишането е по – бавно и по – дълбоко, тялото ще подобри своето вътрешно горене и бързо, и ефективно ще освободи топлина, необходима да се запази правилната вътрешна температура. Поради това най – добрия начин да се предпазим от охлаждане, когато излизаме от топла стая в студа, е да дишаме бавно и дълбоко. J

Линк към оригинална статия: http://www.yogamag.net/archives/1981/ldec81/slow.shtml

Превод от английски: Антония Митева