ОМ
Преди началото било Брахман (абсолютната реалност). Брахмван бил Едно! Според индуизма непроменливата, безкрайна, иманентна и трансцедентална реалност, която е божествената основа на всичката материя, енергия, времето, пространството, цялото битие, всичко във вселената и отвъд нея. Според мъдреците автори на Упанишадите освободената душа е осъзнала идентичността си с Брахман.
Върховният вселенски дух или Абсолютната реалност наречена Брахман е вечен, безполов, всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ и в крайна сметка неописуем с човешки език. Ришите (мъдреци) от Упанишадите са осъзнали Брахман като реалността зад тяхното собствено съществуване и това на всичко друго във Вселената. Те наричат Брахман сатчитананда, битие-съзнание-блаженство. Брахман е източникът и същността на материалната вселена. В най-чистата си реалност той е непроявен (ниргуна) и е следователно отвъд битието и небитието. Според Риг веда в първото си проявление Брахман е Хиранягарбха (букв. Златна утроба), от която всички светове, организми и дори боговете са създадени. В ролята си на Управител на вселената, Брахман се явява като Ишвара, Бог или Сагуна Брахман (Брахман с качества).
Казва се, че Брахман не може да бъде познат посредством материални средства, но да осъзнаем него, тъй като той е самото ни съзнание. Просветлението (мокша, самадхи, кайваля) означава да се осъзнае, че природата на Брахман е всъщност собствената природа, че индивидуалната душа (атман) и Вселенския дух са едно и също нещо. В Тайтирия упанишад (II.1) Брахман се описва така: сатям джнанам анантам брахман – „Брахман е истина, знание и безкрай.“ Целта на индуизма чрез различните дисциплини на йога е да се осъзнае идентичността на атман и Брахман. Във Ведите и Упанишадите се казва, че целият индуистки пантеон е просто по-висши проявления на Брахман. Поради това екам сат („всичко е едно“) и сарвам кхалвидам брахма („всичко, което се разпростира е Брахман“). „Всички пътеки водят към Брахман, макар мъдреците да го наричат по много начини“.
Махавакя или великите изказвания относно Брахман са:
Праджнанам брахма „Брахман е знание“
Аям атма брахма „Тази душа е Брахман“
Ахам брахмаасми „Аз съм Брахман“
Тат твам аси „Ти си това“
Аарвам кхалв идам брахма „Всичко, което се разпростира е Брахман“
Саччидананда брахма „Брахман е съществуване, съзнание и блаженство“
Брахман помислил: „ Аз съм едно – мога ли да стана много.” Тази мисъл предизвикала вибрация, вибрация на звука ОМ. Самото творение е в движение от вибрацията на ОМ. Най – близкия звук до Брахман е звука ОМ. Този свещен символ е еблематичен за Брахман, точно както изображенията са еблематични за материалните обекти.
Вибрациите от пеенето на ОМ във физическата вселена, съответстват на вибрациите, които за първи път произлизат по време на сътворението. Звукът ОМ се нарича също Пранава, което означава, че той поддържа живота и преминава през прана или дихание. ОМ представлява също и четирите състояния на Върховното същество. Трите звука в ОМ (АУМ) представляват будно състояние, сънуващо и дълбок сън – тишината, която го заобикаля.
Тъй като първото от трите състояния на съзнанието е будно състояние, то се представлява от звука „А“. Мечтата е състояние на съзнанието между будно и дълбок сън, тя е представена от буквата „У“, която се намира между „А“ и „M“. Последното състояние на съзнанието е състояние на дълбок сън и се представлява от „М“. Това затваря произношението на Ом, точно както дълбок сън е заключителен етап на ума в покой. Когато Ом се чете последователно, има един неизбежен период на мълчание между два последователни OM. Това мълчание представлява „четвъртото състояние“, известен като „Турия“, което е състояние на блаженство, когато индивида признава неговата самоличност с Висшия.
ОМ е безкрайна вибрация, която блещука във Вселената, даваща живот и препитание за всичко. Ом е началото и ще продължи до края, една константа, която обединява цялото творение в най-дълбокото си ниво.
Произнасянето на Ом ревитализира тялото, успокоява ума и подхранва душата. Следователно, ОМ се счита за най-мощният от всички индийски мантри (песнопения) и е префикс или началото на звука на всички други мантри.
Упанишадите (индийски ведическите текстове), описват Ом или Аум като пълен звук, който капсулира цялата гама от звучи, които човешки глас може да направи. То започва в основата на гърлото, преминава в У на езика и завършва с М, където са затворени устните и повече звуци не излизат.
Произнасянето на ОМ прогонва всички земни мисли, концентрира ума и изпълва с нова сила тялото. Изпяването на ОМ е мощен тоник, изчиства съзнанието и ни изпълва със покойствие.
Ако може Божественото да бъде представено в звукови кодове, то това би било Ом. Ом е пречиствател, всемогъщ инструмент, който се събужда в нас най-дълбокото отражение на Духа, или Бог, или универсалната енергия. Това е така, защото Ом е представителството на тази енергия и потича чрез нашия дъх в нашето съзнание и подсъзнание. Ом е същността, която обединява всичко в нас на най-интуитивно ниво.
Превод от английски Антония Митева;
Оригинален текст:
http://www.omsakthi.org/worship/mantra.html