Произход на йога
В модерните времена не се отдава голямо значение на произхода на йога. Думата „йога” се е превърнала в добре позната и дори често използвана, но знанието за корените и избягва на повечето хора, дори на тези, които редовно практикуват. Важно е да се знае за тези неща. Ако не знаем от къде произлиза йога и може да не се интересуваме на къде отива…каква е целта и… ..със сигурност днес от йога се интересуват достатъчно много хора, които уважават и почитат тази хилядолетна традиция. Корените на йога
„Исторически йога е много повече от специално учение. Йога е начин на живот , култура. Начин на живот, който не включва само специфични техники, практики или идеи, но и навици на хранене, къпане, молитва, социално взаимодействие и работа. В йога е вкоренено огромно отношение на чувство за морал и етика…(и то) е в основата на личностно – социалния ред, според който се развива тази част на Земята – известна като Бхарата (Индия). Поради това в древната Самскритхи (култура) на Бхарата се корени произхода на йога”
Smt. Meenakshi Devi Bhavanani, “Returning to the Roots; Classical Yoga”
Произхода на йога в класическите текстове:
Произхода на йога се намира в древността. За първи път е изложена във великите Шастрас (текстове), познати като Ведите. Четири на брой, те са най – ранните писания, известни на човечеството, хилядолетия назад. Заедно тези текстове обясняват и регулират всички аспекти на живота, от върховната реалност до всички светски дела. Тук е мястото, както и в класическата литература, където можем да видим доказателството за произхода на йога. От кога произхожда йога? Точната поява на Ведите е изгубена назад в годините. Ведите сами по себе си са били древни химни, първоначално изпявани от Ришите (мъдреци) в горите, които са живеели аскетичен живот. … и по този начин са предвани от Гуру на ученик може би хиледи години преди да бъдат записани…
Хинду традицията сама поставя Ведите 10 000 години назад. Корените на йога могат да бъдат проследени назад към най – старинните скрипти Риг Веда, която говори за „събуждане на ума” за „ най – висшата сила”. В древните химни от ведическите времена виждаме употребата на думата йога изключително често. Както Д-р Кумар Каул казва в своята книга:„ Йога в Хинду скриптите”:
„Всичките четири Самхитас се отнасят пряко или косвено до системата и традициите на йога. В първите три Самхитас има както преки, така и не преки препратки към йога. Но АТХАРАВАВЕДА дава ясна концепция за Йога, описвайки осемте мистични кръгове (Чакри) и девет порти на човешкото тяло – златна обвивка и мистично колело съдържащи хиляди спици. Следователно може да се заключи, че Ведическите мъдреци са били наясно с естеството, значението и последиците на практическите аспекти на Йога”
Класическа литература разкриваща още за произхода на йога. Двата най-древни епоса се наричат Рамаяна и Махабхарата.
Те олицетворяват обноските, обичаите, положението на обществото и цивилизацията на древните индийци. По-древният от тях е Рамаяна, или “Животът на Рама.” Класическата литература на Индия е пример за йога. Има достатъчно доказателства във Ведите за произхода на йога и от самото начало на писмената традиция в една от най – старите съществуващи книги, Рамаяна, от преди 7 000 години.
Рамаяна е алегория за принципите на йогийски начин на живот с много „йогийски урока”, представени чрез този епичен шедьовър. По същество тя е практическо ръководство по йога, която показва на човечеството как да живее духовен живот, с безброй уроци, които да илюстрират правилните нагласи към всички предизвикателства на светския живот. Махабхаратха е втората голяма алегория на древната индийска литература, написана преди около 5 000 години. Маха означава велик, а Бхарата означава потомците на Бхарата, от когото Индия е получила своето име, Бхарата.
Махабхарата означава Велика Индия или историята на великите потомци на Бхарата. Тя разказва историята на борбата на всяка човешка душа за преодоляване на животинските страсти и дава възможност на божествените качества на вродената ни, по – висша природа.
Бхагавад Гита Основополагащата свещена книга на класическия индуизъм. Названието й означава „Песен на Блажения (Бхагаван)“. Съдържаща се в шеста част на епоса „Махабхарата и е най – известното писание в индийската история. Бхагавад Гита сама по – себе си е най – добрия учебник по – йога. Бхагавад Гита се състои от осемнадесет глави, всяка една разглежда специфична страна на йога, колективен дискурс, в който Лорд Кришна инструктира война принц Арджуна на йогийски отношения във всяка човешка криза. Обсъждат се последните въпроси – за висшата реалност, за смисъла на човешкия живот и блаженството, за самопознанието и самоосъществяването. В рамките на тези учения са обяснения на карма йога (безкористно действие), бхакти йога (преданост), джнана йога (знания / мъдрост) и саняса йога (отказ), заедно с принципите на Трансценденталната йога (vijnana йога), предано служене на Абсолюта (taraka брахма йога), принципите на медитация (дхияна йога), както и принципите на Божествено проявление и неговите разширения (vibhuti йога). Въпреки, че е най – четеното литературно наследство, Бхагавад Гита не заема едно място с Йога Сутрите на Патанджали, което е едно от най – важните писания, свързани с науката на йога.
Упанишадите – Свещени книги, основоположни за брахманизма. Извеждат в мистико-спекулативна форма основни идеи, заложени във Ведите, Брахманите и Араняките, представят апогей на религиознофилософското мислене на индийците. Има многобройни Упанишади, създадени по различно време, вариращи от няколко хиляди години до няколко стотин от сега. По същество, тези текстове предлагат по – конкретни обяснения на мистичните концепции на Ведите, малко по – абстрактна форма и заедно представляват второто най – важно хранилище на мисълта на йога. Някои от Упанишадите с особено значениеза учението на йога са сред най-старите, датиращи от 9 до 7-ми век пр. н. е., като например:
• The Katha Upanishad
• The Prasna Upanishad
• The Mundaka Upanishad
• The Chandogya Upanishad
• The Brihadaranyaka Upanishad
• The Shvetasvtara Upanishad
Йога Сутрите на Патанджали – Първата пълна, подробна, добре организирана презентация на йога като духовна наука е Йога Сутрите на Махариши Патанджали (Маха – велик, риши – мъдрец). Множество са дебатите относно датата на творбата, но обикновенно се приема, че е на най – малко 2 500 години. Йога сутрите е най – автентичното писание, с подробно описание на Аштанга йога – осморния път в йога:
1. Яма – морални принципи – дава насоки, относно мястото на йогина в човешката общност. Придържането към чистота в отношенията с хората е здравата основа, на която единствено може да се гради практиката на йога. Яма се състои от ахимса (ненасилие), сатя (придържане към истината), астея (некрадене), брахмачария (целомъдрие) и апариграха (отсъствие на алчност).
2. Нияма – дисциплина – необходимостта от дисциплинирано отношение към самия себе си. Състои се от шауча (чистота на тялото и ума), сантоша (задоволство и позитивност), тапас (съзнателно усилие за самовъзпитание), свадхяя (самоизучаване и изучаване на писанията) и Ишвара пранидхана (посвещаване на Първопричината).
3. Асана – стабилна и удобна поза. Здравината на тялото е условие за случването на медитацията. Контролът върху съзнанието е възможен, само ако имаме отговорно отношение към тялото. Съществува тясна връзка между физиката и ума. Човекът е цялост. Може да се каже, че физиката е просто най-грубата част на ума, а ума е най-фината част на тялото. Асана в смисъла на Патанджали е точно „стабилна и удобна поза” – медитативна поза. Патанджали не дава разяснение за различните асани на Хатха йога, техните ползи и ефекти върху организма. Здравето само по себе си е достойна цел за всеки човек, но не трябва да се забравя, че в йога упражненията са създадени с друга насоченост, а именно самопознанието.
4. Пранаяма – контрол върху жизнения дъх. Думата прана има значението на жизнената енергия, която е навсякъде в нас и около нас. Цялата вселена може да се разглежда като своеобразен енергетичен лабиринт. Според йога дишането е основният и най-видим регулатор на прана в човешкия организъм. Умът и дихателният ритъм са свързани с тънка, но здрава нишка и това именно обстоятелство се използва в различните дихателни упражнения.
5. Пратияхара – обръщане на сетивността навътре. Това е моментът в който сетивата се откъсват от външните обекти и йогинът започва същинското пътуване към себе си. Следващите етапи изрично са отбелязани от Патанджали като “по-вътрешни” и за тях е въведен общия термин самяма.
6. Дхарана – концентрация – умът се съсредоточава върху една точка, може да бъде част от тялото, графичен символ, мантра или какъвто и да било друг обект.
7. Дхияна – медитация – Концентрацията естествено преминава в неспирен поток на мисълта в една посока и това вече е медитация. Няма ясно отграничение между дхарана и дхяна, а моментът, в който последната преминава в самадхи също не може да се установи. В територията на самяма преживяванията (или по-точно тяхното прекратяване) вече не са въпрос на техника, а на случване. За да открои значимостта на самяма Патанджали посвещава почти цялата трета пада от Йога Сутра на описанието на разнообразни свръхестествени способности, които могат да се появят при концентрация върху едни или други явления. Тези способности (сидхи) обаче според него се явяват разсейващи фактори за йогина. От гледна точка на йога тяхната роля се заключава в придобиването на увереност относно истинността на пътя и неговата методика. Следователно сидхите не следва да се упражняват, а още по-малко демонстрират пред публика.
8. Самадхи – свръхсъзнателно състояние. Това е състояние отвъд всякакви логически и словесни конструкции, за него може само да се загатва с изрази като неописуемо блаженство, покой, чисто същестуване и любов, а също и с големите образци на изкуството. В самадхи всяка една двойственост, включително тази на субекта и обекта се абсорбира в чистото съзнание, което в адвайта веданта се разглежда като върховния Абсолют – първата и последна истинска същност както на Аз-а, така и на вселената. *
Въпреки че много наричат Патанджали „Основател на Йога”, това не е така. Той е първия систематизатор на принципите, които са неделима част от духовния живот на своето време. …Това са открития, варвания и практики, които са еволюирали и са били предавани през хиляди години, от самото начало на Ведическия път. Истинския произход на Йога: Можем да видим, че произходът на йога се простира по – далеч където съвременната история може да ни отведе..и дори още по – далеч. Нейната философия не се корени само във физическата култура за здраве и благополучие, както се подчертава днес…
..а извира от философия на съществуване, която е основа на по – висши стойности.. …Стойности, възоснова на които е построена цялата ведическа култура на древна Индия.
оригинална статия : http://www.discover-yoga-online.com/origin-of-yoga.html;
Допълнителна литератува: http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.inf