Авидя – невежество

Авидя – невежество. Видя означава знание. Авидя – отсъствие на знание, невежество по отношение на това кой съм аз. В йога се счита, че авидя е основната причина за човешкото страдание. В състояние на невежество човек бърка онова, което е светско, с Върховното. Той не може да различава между онова, което носи болка – умът и тялото, и онова, което носи безсмъртие.

В „ Йога сутра“ Патанджали описва 5 клеши (препятствия), които блокират духовният път на личноста. Авидя е едва първата от изброените клеши и е като основа за надграждане на останалите. Унищожавайки Авидя, другите клеши намаляват своето влияние. Авидя затъмнява висшия Аз, като твърдо установява житейските навици и предотвратява, пречи на промяната.

Авидя е първото от петте вътрешни състояния, които ни пречат да се освободим от материалното его или да достигнем просветление. Следват асмита (егоизъм), след това рага (привързаност) и двеса (отвращение към висшия Аз) и накрая абхинивеса – (страх от смъртта), последният клеша.

Авидя е теримин на санскрит използван в будизма и индуизма за да обозначи заблудата и невежеството. В буквален превод означава „неправилно разбиране“. В будистката концепция е неразбиране естеството на реалността или непознаване на четирите благородни истини. Според концепцията на индуизма е заблуда и непознаване на Аза. Обратното на Авидя e Видя ( мъдрост).

Авидя наподобява концепцията за Майя, като разликата е, че Майя е универсалната илюзия, докато Авидя е индивидуално невежество и заблуда.

В йога Авидя надхвърля речниковата дефиниция за невежество, и се има в предвид духовно невежество или грешка в разбирането, което пречи на индивида да се свърже с Източника на битието и истинският Аз. Невежество на ниво микрокосмос. Може да се опише и като непознаване на Брахман или върховният дух. В Авидя преобладава разсейваща дейност и ступор.

Силата на Авидя ограничава вниманието до такава степен, че индивида погрешно е убеден че тялото му е цялата истина. Не само тялото, но дори предметите и хората свързани с тялото също се наслагват, и тяхната загуба или болка се разглежда като истинска загуба за самият аз.

Колкото по-груба е формата на съзнанието, толкова по-голяма е степента на наслагване, толкова по-голямо е робството, по-малка е светлината и чистотата, толкова по-интенвизни са страстите, толкова по плътна е заблудата и незнанието.

Седалището на Авидя е причинното тяло на душата. Налице е плътно замъгляване на самосъзнанието поради възбудителните вибрации на интензивното желание за само-материализация. Този запас от впечатления поддържа бъдещите въплъщения на невежеството и агонията като индивид в земния живот. Това е историята на самозатвора и острото страдание, създадено от самопроявлението на егоцентричното съзнание. Складът на силата на илюзията и мъките е Анандамая Коша или блаженната обвивка на душата, която съхранява на склад всички семена на Самскарите (отпечатъци от преживявания) (виж в блога статия Самскари) и психическите ефекти на всички умствени действия, извършвани от индивида. Този запас от впечатления поддържа бъдещите въплъщения на невежеството и агонията като индивид в земния живот. „Авидя“ е „това, което не съществува“. Всъщност това е самонадеяност, основана на убеждението, че обектите и органите на възприятието са абсолютно реални по своите форми. Тялото, умът, интелектът и всички модификации на въображението се приемат за даденост като чисти и съвършени и източник на трайно щастие за себе си. Азът е блажено вечно същество и то иска да намери блаженство в това, което просто си е представяло и в това, което наистина не съществува. Тази заблуда се подсилва от непрекъсната дейност и борба за поддържане на състоянието на самоналожената индивидуалност и енергията, необходима за поддържане на илюзията, се доставя от фонда на източника на невежеството, Анандамая Коша. Дори при смъртта на тялото този център на невежеството не се разрушава. Тя се пренася във всички тела, които се проявяват от Аз -а. Този цикъл на Самсара никога не свършва, тъй като обвивката на незнанието добавя към стария запас на Самскарите и това, впечатленията от психични действия, извършвани в ежедневието на индивида.Освобождаването от този цикъл идва само чрез скъсване на нишката на мисълта чрез духовна медитация.

Авидя вече не се появява, когато човек придобие мъдростта на Истината. Той съществува само до топенето на егоизма. Когато любовта към живота е прекъсната, когато волята за живот, Ахинивеша или вкопчването в лична издръжливост е разочарована от Вичарана и съзерцание, когато силите на ума се обръщат навътре и се използват за изграждане на контра-изграждането на въображението на обратен ред, досадата на съществуването в ограничени тела приключва.

Осъзнаването на Аза е унищожаването на Авидя. Двата акта са едновременни. Актът на реализация не е положително постижение, а отрицателно унищожаване. Това не е получаване на нещо, а премахване на нещо. Това не е изобретение, а откритие.

За преодоляване и, „Йога сутра“ предлага следните методи:

  • Йога асани и дихателни практики
  • Медитация
  • Духовно откъсване и наблюдение

Хата йогина започва от външното тяло към вътрешната истина, като първо дисциплинира физическата обвивка. Йогина може да различи още от самото начало че в него има идентификация с нещо, което е временно и така да избегне клопката на автоматичното мислене, т.е това което не е основано на логика а на сляпа вяра е нещо което трябва да се избягва.

По материали от: https://www.swami-krishnananda.org/index.html