Абхяса – продължителна практика и Вайрагя – безпристрастност

Обсъждали сме подробностите за различните пози, известни като асани , и методите на пранаяма или дишане. Видяхме важността на тези практики и тяхната жизненоважна връзка с цялата практика на йога.

В практиката по йога няма елемент, който да се счита за маловажен или дори по -малко важен от друг или мястото което заема. Етичните и морални дисциплини, физическите и физиологичните техники, както и дихателните практики са всички необходими методи за вътрешно възпитание за пълното овладяване, което човек трябва да постигне, а това майсторство е йога.

Колкото по-дълбоко навлизаме ни изглежда как навлизаме във все по-нови, странни и различни земи, переспективи и гледки – непознати и немислими преди, но и обхващаши всичко което сме опознали преди. Това ново ниво може да ни изглежда плашещо когато не сме готови и подготвени за следващата крачка. Но няма нищо страшно в света, освен ако не правим погрешно сравняване на едно нещо с друго. Следователно, препоръка в йога е да не предприемаме стъпка, за която не сме напълно и цялостно подготвени. Може да сме интелектуално подготвени, но морално и емоционално неподготвени, или емоционално готови, но интелектуално объркани. Важно е нашите чувства, емоции и морал да вървят ръка за ръка с нашето интелектуално разбиране на нещата и оценка.

Повечето хора по света са едностранчиви в своята личност. Или са твърде сантиментални, емоционални и традиционалисти, опитвайки се да вървят по вече утъпкан път, или са свръх рационални, така наречените научни умове, без най-малкото докосване за чувство или емоция. Нашата личност не е изцяло рационална, нито изцяло емоционална, а комбинация от двете. Погрешно е да се разграничаваме в двете крайности, да разделяме разбирането и чувството, ние сме комбинация от двете, и разграничението което правим в двете крайности ни прави несъвършенни личности. Коя част от тялото ни е маловажна, несъществена? По същият начин кой аспект от психологическата функция може да се счита за несъществен? Чувството или емоцията са движеща сила на всяко действие – динамото, което дава силата и интелектът е каналът по който тази сила се насочва по определен начин. За това не можем да кажем че едното е по-важно от другото.

Често срещана грешка която можем да направим практикувайки йога, е несигурността в подхода си, защото едноличието е вкоренено в нашата личност. Не гледаме цялостно на нещата по всяко време, поради особенната слабост на собствените си умове. Тази слабост на ума се дължи на твърде голям стрес върху сетивната дейност. Както забелязахме, ние сме твърде много роби на сетивата, а те никага не са напълно концентрирани в една посока – твърде едностранчиви са. Когато очите са отворени, ушите не чуват така добре. Когато ушите са активни, очите не виждат така цялостно и добре и.т.н. Много рядко ще постигнем ситуация в която всичките пет сетива са будни и концентрирани, а повлияни и от нашият ум и интелект нашият подход е твърде ограничен, в смисъл се че движим само от информацията получена от сетивата. Системата на йога ни подтиква да погледнем по цялостно върху нещата – не само на себе си като индивиди или личности, но и към света навън с който очевидно сме свързани.

Йога е възход на цялото към по-голямо цяло. Pūrṇamadaḥ pūrṇamidam се казва Упанишадите. Усещане за пълнота. Дори атомът е завършен сам по себе си, не е част от нищо. Можем да кажем че атома е част от молекула, но това е само начин на изразяване. Един атом сам по себе си е завършен, самодостатъчен – като Слънчевата система. Всичко, дори всяка клетка в тялото е самостоятелно завършена, въпреки че вкупом съставляват по-голямо цяло. По същият начин всеки етап от йога е завършена стъпка, пълноценна дейност на ума на този конкретен етап или ниво.

Следователно, първото което трябва да вземем под внимание е че нашето разбиране и емоции не се движат в различни посоки. Понякога дори се случва да се движат в противоположни, а всъщност не трябва да е така. Докато интелекта може яростно да отрича нещо на база научна основа, емоцията може да отвърждава това нещо, противоречащо на това което нашият интелект твръди.

Как да разберем дали разбирането и чувствата ни вървят ръка за ръка? Това е трудна задача и изисква фин анализ на нашата природа, а много все още не са способни на това. Ние сме родени безделници, психологически казано. Склонни сме да правим най-малко действия за възможно най-кратко време, не искаме да упражняваме усилия, и често усилията се свързват с болка. Но въпроса е сериозен. Това е битката на живота и ние знаем колко е сериозна битката. Вътрешната битка е по-сериозна от всички битки в света през историята.

В края на епоса Махабхарата има ситуация, в която царят на Пандава, Юдхиштхара, печели войната и е коронован за император с цялата помпозност на този ритуал. А той започва да плаче и плаче. Защо плачеш? Шри Кришна, седящ близо до него го пита – „Защо плачеш?“

Плачещият Юдхиштхира отговаря: „ Каква е ползата от всички тези неща които имам сега? Убих всичките си братя и цялото ми царство е обляно в кръв. Всички скъпи мои роднини си отидоха от този свят. Дядо ми и моят гуру също. За какво е това царство? Защо дойдох тук? И защо съм тук като крал?“

Ѝтогава Шри Кришна му отговаря:“ Скъпи приятелю, много съжалявам за състоянието на духа ти. Имам впечатление че сте участвали и водили яростна битка и сте убили много хора, но не сте спечелили никаква победа. Битката тепърва ще се води и победата тепърва ще бъде спечелена, защото сега битката тече в собственият Ви ум и тази битка е наистина по-сериозна в сравнение с външната, която очевидно сте завоювали и за която плачете. Нито сте унищожили враговете си, нито сте спечелили победа. Враговете Ви все още са във Вас и победата все още не е спечелена. Ти плачеш защото враговете ти работят вътре в теб“

За това йога гледа на всичко много сериозно – няма нищо маловажно или незначително. Каквото и да правите, дори да метете пода, това не е шега за него, защото всяка мисъл и всяко действие са жизнено свързани с това, което той е.

Това е причината, поради която йогина приема всичко много сериозно и никога не се оплаква от обстоятелства, условия, лица, неща и т.н., извън него, защото за него няма такова нещо като „отвън“. Той е в много огромна разширена атмосфера където изглежда, че всичко е свързано с него, и с това отношение той се придържа към постоянна практика на висшите етапи на йога, които идват след необходимото овладяване на себе си чрез асана и систематизирано дишане. Тези етапи не могат да бъдат разделени, защото не става дума за едно нещо което идва след друго, сякаш едно нещо е отделено от другото. Не можем да кажем кой етап завършва къде и кой етап къде започва. Има взаимовръзка на едното с другото. Това не означава, че в продължение на няколко години ние практикуваме яма , след това след няколко години нияма, а след това след няколко години асана, пранаяма и пр. Не е така. Всички те са взаимосвързани, подобно на функционирането на физиологичната система в нашето тяло.  Всичко е винаги заедно. По същия начин етапите на йога са етапи само с цел логическо разграничение и не са хронологичен ред който е поставен пред нас.

Във втора сутра мъдреца Патанджали казва че йогина трябва да подчини вритите, модификациите на ума. Как се прави това? Разбрахме вече че това е трудна работа, защото вритите се идентифицират със себе си и ние сме с тези врити. И Патанджали казва че макар и да е трудно в началато, става лесно чрез постоянна практика. Практиката прави съвършенството. Необходимо е многократно утвърждаване на избрана техника. Контрола на ума се осъществява чрез дух на отречение и упоритост на практиката, казва Патанджали: abhyāsa vairāgyābhyāṁ tannirodhaḥ (YS 1.12). В nirodha или дисциплината или потискането на модификациите на ума се осъществява чрез две последователни усилия: духът на безстрастие и устойчиви практики. Дълбоката, цялостна душевна концентрация или поглъщане на ума върху даден обект или концепция върши чудеса. Той сам по себе си прави чудо. Умът се свързва с обектите чрез нашият анализ. Няма обект, който да не е свързан с ума на индивида който го мисли. Следователно, многократната мисъл за определен обект – тук, избран за целите на йога, разбужда онези способности и сили в нас, които ни доближават до обекта или идеала, като премахват разликата субект – обект предизвикани от факторите пространство и време. Ума може да преодолее бариерите на пространството и времето, и чрез многократна концентрация върху това което иска да постигне, придобие, притежава или преживее, може да материализира този обект на мястото къде йогина е седнал. Най-общо казано всичко по света е навсякъде. Светът не е недостиг на неща, никога не е бедно, неговите ресурси са неограничени и затова всичко може да се материализира стига умът да е непространствено свързан с обекта, който търси. Това което ни затруднява да постигнем нещо, да притежаваме нещо или да изпитаме нещо директно, е пространственото разстояние между нас и обекта. Трябва да премахнем това пространствено разграничение и това е целта на практиката.

Но в същото време Патанджали казва, че този вид усилия за премахване на пространственото разстояние между нас и обекта е невъзможно, освен ако нямаме друга квалификация, наречена вайрагя. Това означава дух на разбиране на истинската същност на нещата, поради което умът престава да се привързва към определени неща от света, знаейки много добре, че всеки конкретен обект в света е включен в това, което търси. Автоматично безпристрастие – пособност да се разбере правилно връзката на всеки конкретен обект в света с това, което човек търси.

Вайрагя и абхяса трябва да вървят заедно.

Но вайрагя най -трудното за разбиране. Това е едно от нещата, които няма да навлязат лесно в главите ни и е едно от онези неща, които много погрешно тълкуваме, неправилно тълкуваме и непрактикуваме. Може да сме много сериозно привързани вътрешно, но може и да сме славни, да се отказваме отвън – отново поради факта, че разбирането не върви ръка за ръка с емоцията или чувството. Причината, поради която не можем да бъдем откъснати вътрешно, е че нашето разбиране не е приятелско с нашите чувства. Каквато и да е нашата причина, емоцията не се интересува от нея – защото, както е казал велик човек, „Сърцето има причина, която разумът не знае“. Сърцето има свои причини. Сърцето казва: „Защо искаш собствени причини? Изхвърлете ги настрана. Не искам твоята рационалност. Изхвърлете го. “ Ако това е условието, емоциите ще опровергаят всички твърдения за разбиране. Интелектуална vairagya не е vairagya , защото чувството за откъснатост е по -скоро емоционално състояние, което докосва виталното същество в нас, а не просто външна дейност на логическа преценка.

Състоянието на вайрагя обикновено се определя като „да не се нуждаеш от обект“. Не трябва да имаме нужда от този обект. Не че не можем да го получим или се стараем да не мислим за това и т.н. – това не е така. Ние нямаме нужда от това. Нямаме нужда от това поради различни причини. Една от причините е, че обектът е илюзия, като вода в мираж. Тя не съществува и следователно е безсмислено да я желаеш. Защо жадуваме за вода в мираж? Или ако се опитаме да ударим стрела през дъга, няма да можем да го направим, защото дъгата всъщност не е там. Това е само оптична илюзия. Така че когато осъзнаем, че самото нещо не е там и сме в погрешно схващане за него и сме много дълбоко убедени в това, тогава разбира се няма да се привържем към него. Един от начините по които може да има откъсване от обекти, е че знаем, че те са илюзия, подобно на кинофилмите. Не сме привързани към снимките които се виждат на екрана, защото знаем, че ги няма, че те са само сенки, които се хвърлят на екрана. Но ако не сме в състояние да осъзнаем, че снимките са илюзия, тогава емоцията ще потече към тях. Докато откриването на илюзорния характер на даден обект може да бъде фактор за раздвижване на дух на откъснатост в нас, духът на откъснатост може да дойде и като знаем, че това, което вече имаме, включва обекта, към който се движат сетивата. Ако имаме милион долара, един долар вече е включен в него и не е нужно да бягаме след един долар, защото вече имаме милион. Това е един от начините. Или можем да си мислим, че това изобщо не е долар, че е само измамна картина, която се пази пред нас. Тогава и умът няма да отиде там.

Как да практикуваме вайрагя ? Тази препоръка на Йога системата е много трудна. И поради трудността на този аспект на йога, другият аспект, а именно практиката, също става труден, защото те вървят заедно, като две крила на птица. Птицата от йога лети с двете крила на абхяса и вайрагя и ако едното крило е изключено, как ще лети с другото крило? Няма вайрагя без абхяса, и няма абхяса без вайрагя –постоянна практика и безстрастие. Това е подчертано и в Шеста глава на „Бхагавадгита“. „Как може да се контролира този бурен ум? Възможно ли е изобщо? “ – пита Арджуна.Abhyāsena ту Каунтея vairāgyeṇa ва gṛhyate (Гита 6.35), отговорите Бхагаван Шри Кришна: „Да, това е възможно чрез абхяса и вайрагя „.

Следователно трябва да ходим с два крака. Не можем да ходим само с един крак. Тези два крака, с които вървим по пътя на йога, са абхяса и вайрагя . В системата на Патанджали това понякога се разглежда като цяла йога, и ако ние сме добре установена в тази двойна нагласа на съзнанието на абхяса и вайрагя, ние сме вече вкоренени в йога.

Източник: https://www.swami-krishnananda.org/living/living_22.html

Превод: Мая Митева