Тъмната страна на йога

„Като позволяваме на нашите страхове да се появят ние създаваме възможност за изцеление

Емоцията е главният източник на всяко осъзнаване. Не може да има превръщане на тъмнината в светлина и на апатията в движение без емоция – Карл Юнг

Веднъж имах прилежна ученичка, която в един момент започна все по-често да пропуска практики, а когато изваше изглеждаше смутена, извиняваща се. Избягваше вече контакт с мен и изграждаше невидима стена около постелката си. Обикновенно оставаше да си поговорим след практиката, задаваше въпроси, а сега бягаше първа от студиото. Но в един момент успяхме да си поговорим. Разказа ми колко натоварено е станало ежедневието и, за децата си и.т.н В един момент погледна настрани, някъде в далечината и отрони: Просто йога вече не ми помага! Понякога всичко което чувствам когато заема детска поза е гняв и разочарование.

Негативността е част от пътя

Йога е всеизвестна с това че кара човек да се чувства добре. Наскоро един масажист се пошегува с думите – Ние с теб сме в индустрията „почувствай се добре“. Обещанието за „просветление“ ни кара да си мислим че ще бъдем по-духовни и това по някакъв начин означава че ще бъдем по-малко раздразнителни за времете, децата си, парите си. Има истина в това. Йога може да ни покаже колко хубаво е да си жив.

Но йога също ще ни покаже и колко зле се чувстваме. Обикновенно точно когато истинските емоции започват да се появяват, учениците си тръгват. Започват да пропускат практики или решават, че йога не е това което искат. Казват „йога вече не работи“. Самата емоция ги държи настрана, не са в настроение, или са твърде заети, твърде депресирани и.т.н. Повярвайте ми и това е реално – те ще се почувстват виновни, ще се почувстват отвратително докато околните се опитват да направят стойка на глава.

Но това не означава че йога не работи, а напротив, работи и то много добре и както трябва. Крайната точка н айога не е този негативизъм и негодувание, но това е част от пътя и човек трябва да премине през тях ако иска да разбере себе си и емоциите си. Ако не премине през това, човек изключва половината от изживяването на живота, което вероятно ще Ви лиши и от най-големите Ви силни страни. Ако не го направите, ако не преминете през тъмнината, ще продължите да прескачате, да подтискате, свръхкомпенсирате и приспивате емоциите си. Насила ще подтискате раздразнението си и в един момент то ще избухне, ще се превърне в гняв, обикновенно към близките Ви хора или към Вас самите.

В йога на първо място е честността, а не блаженството

Повечето от нас са прекарали част от живота си подтискайки емоциите и чувствата си, избягвайки ги или компенсирайки ги с прекалено спортуване, храна, цигари, телевизия повърхностни взаимоотношения. Жените са научени да не изпитват гняв, защото това не е хубаво, не е женствено ( или прекалено женствено, емоционално, хормонално и извън контрол). Мъжете се предполага че трябва да могат всичко и да са компетентни през цялото време. В усилията си да подтискаме и да се чувстваме добре много от нас започват да изключват голяма част от себе си в крак с популярната психология или псевдо духовност. Нарича се „духовен байпас“. Това е опит да се избегнат болезнените чувства, нерешени проблеми или истински нужди с думи като „Всичко е наред“, „Мисли позитивно“, „Избери щастието“ и.т.н

Някой ден ще отидете на практика във Вашето студио или някое друго място, където Вашият учител ще започне да пее. Ще Ви каже „издишайте“ с глас сякаш има нещо оргазмично в това, ще Ви говори за добротата на сърцето, любовта към сухожилията Ви или светлината която струи от вътре. И тогава това може адски да ви подразни. Може да дойде ден в който заемайки тази безопасна и релаксираща детска поза, да почувствате единствено скука, раздразнение, неудобство. Може да дойде ден в койта умът ви ще започне да ругае милия Ви йога учител, когато той/тя Ви заговорят нещо блудкаво за любовта в току що разцъфналата Ви чакра. Ето какво е йога, йога не е за блаженство, а за честност. Духовността не е сигурност, а копнеж на сърцето. Просветлението не е да се оттървеш от лошите чувства, а да ги осъзнаеш, да разбереш какво ти носят и как се изразяват в тялото ти. Ненараняването и прошката не са за да се почувствате достатъчно зрели и снизходителни, а за да осъзнаем колко е трудно да постъпваме правилно и поеме отговорност за случващото се. Защото прошката идва едва тогава когато сами признаем колко сме ядосани всъщност, а не чрез подтискане на гнева и мантрувайки си „ Всичко е наред“. Любовта не е радост през цялото време, любовта е сурова и понякога боли.

Йога всъщност е любовна история. Не напудрената, розова и сладка история от филмите, а истинската. Онази след която оставаш променен. И емоциите са входната врата. Целта не е да съществуваме без сенки, да станем толкова духовни че да спрем да се чувстваме дебели, отегчени, завиждащи или нетърпеливи. Не, целта е да се гмупнем в дълбокото, да сме готови да навлезем в тъмното.

Преминаване през сенките

Йога ни учи как да работим както над тялото, така и над ума си, и в един момент всичко се обърква и заприличва на пълна каша. Ще има моменти в които ще сте изпълнени с гняв, тялото ще трепери, ще му става горещо, ще бърза прекалено и умът намя да разбира какво се случва. Ще има и дни в които усещането за самота и скука ще е толкова силно че чак ще ни боли физически. Ще има хиляди начини с които умът ще ни повтаря че няма смисъл, не си заслужава, че любовта е нереална.

Но йога ни дава и непоклатимото знание, че любовта е единственото истинско нещо. Най-висшето и най-доброто в човешките същества е всъщност финно, мистериозно и свързано със сенките. Живота често в едно и също време е непоносимо жесток и опустошително сладък. Сенките ще се появат и не се страхувайте да ги разгледате. Апатия, леност, отчаяние – всички ние преминаваме през тях в даден момент. И не времето ни лекува, а преминаването през опита и израстването чрез него.

Да гледаш как нещата се разпадат

Стотити гласове в главата ще ни нашепват „Преодолей го“, „Мисли позитивно“, „Забрави“, но всъщност това са разсейващи пътни знаци и трябва да сме внимателни с тях. Йога е любовна история в която нещата не се разпадат. Усещането че Бог се отдръпва, после земята сякаш се отваря под краката ни, идве една трудност, после друга и така отново и отново. Усещането и тръпката след първите йога практики, както и лекотата с която учите нещо ново вече я няма. Дори графика вече не същият, който Ви е позволявал да посещавате студиото 3 пъти седмично. Няма я и силата и намерението да се храните здравословно, или увереността че ще се преобразите с лекота. И точно тогава нещо в сърцето Ви трепва и Вие осъзнавате че вече сте по-цялостни, по-човечни. Защото вече сте признали и приели човешката си природа цялостно, с всички светлини и сенки в нея. И преобразяването вече е започнало! Защото йога е мощен инструмент за щастие днес, така както е било преди хилядолетия.”

Източник: https://uplift.love