Светът „наистина“ реален ли е? Или илюзията на Майя
В светски смисъл Майя означава нереалност, магия. Във философския смисъл се отнася до илюзията или нереалността, която крие реалността на света на Брахман и нашата собствена същностна природа. Под нейно влияние ние започваме да приемаме че сме просто физически същества, подложени на стареене и смърт, а не безсмъртни души.

Силата на Майя действа както на нивото на сътворението в макромоса, така и в микрокосмоса на всяко нещо. При хората та е отговорна за невежеството, дуалността, егоизма, привързаността, желанията, привличането и отвращението, липсата на дискретност.
Майя – като космическа илюзия е основна концепция в индуиската философия, особено в школата на Адвайта (недвойственост) на Веданта.
Майя първоначално обозначава магическа сила, с която Бог може да накара хората да вярват в това, което се нарича с името илюзия. Мощтна сила, която създава космическа илюзия, че настоящият свят е реален. Така за недуалистите, Мая е онази космическа сила, която представя „безкрайният Брахман“ (върховно същество) като крайният реален свят. Мая е отразена на индивидуално ниво от човешкото невежество за истинската природа на Аз-а, която се обърква с емперичното его, но която в действителност е идентична с Брахман.
Има два възгледа сред индуистките учения относно концепцията за Мая. В някои философски системи Мая се отнася до мистериозната сила или космическата енергия на Върховното същество, с която Той проектира вселената от Себе Си. В други философски системи Мая е мисълта за космическа илюзия или невежество, „авидя“, която заблуждава индивидуалната душа (атман) да забрави собствената си божествена природа. Това забравяне на истинската си природа допълнително кара душата да се идентифицира погрешно с тялото и ума, да приеме индивидуалност и по този начин да се подложи на удоволствие и болка във феноменалния свят. В индуистките писания се казва, че тази погрешна идентичност на душата с тялото и ума е аналогична на обърканото въже със змия в тъмнината. В тази аналогия въже – змия, въжето представлява душата, змията обозначава индивида или индивидуалността, а липсата на достатъчно светлина представлява Мая. По този начин има две сили, свързани с Майя. Първата е силата за забулване на истината, а втората е силата за проектиране на истината като нещо друго.
Майя може да се обясни и по друг начин. В хиндуисткия възглед атман осигурява чувствителност и съзнателност на всякочовешко същество и поражда способности на ума и интелекта в човешкото тяло. При липса на тяло атманът не казва „аз“. При липса на атман инертното тяло също не казва „аз“. Когато обаче двамата се срещат, се появява мистериозна сила под формата на „аз-мисля“. Това мистериозно „аз – мисля“, наричано още его, е резултат от Майя. Този аспект на Мая е обяснен от Парамахамса Шри Рамакришна: „Мая не е нищо друго освен егоизмът на въплътената душа. Този егоизъм е покрил всичко като воал. Всички проблеми свършват, когато егото умира.
Тази Майя, егото, е като облак. Слънцето остава на небето, но гъста облачна покривка ни пречи да го видим. Когато облаците се разпръснат, ние осъзнаваме, че слънцето е там през цялото време. Нашите облаци – Майя, проявяваща се като егоизъм, омраза, алчност, похот, гняв, амбиция – се отблъскват, когато медитираме върху истинската си природа, когато се занимаваме с безкористни действия и когато последователно действаме и мислим по начини, които проявяват нашите истинска природа: тоест чрез истинност, чистота, задоволство, самоограничение и търпение. Това умствено пречистване прогонва облаците на Мая и позволява на нашата божествена природа да засияе.
Според много школи на индуизма светът е илюзия, игра на върховното съзнание на Бог. Това е проекция на неща и форми, които са временно феноменални и поддържат илюзията за единство и постоянство. Илюзията за феноменалния свят се създава и поддържа от самостоятелни обекти, събрани заедно или чрез акт на случаен принцип, или чрез умишлен избор на съзнателна воля.
Смъртта е краят за нас – на живота, на красотата, на богатството, на силата, на добродетелта. Независимо от статуса, всеки умира и въпреки това съществува това огромно вкопчване в живота. Не можем да се откажем от него. А това е Майя. Знанието за щастието носи знание за нещастието. Материалният просперитет се отразява в мизерията другаде. Силният е плячка на слабия. Желанието никога не се задоволява с насладата на желанията; само се увеличава. Колкото повече напредваме, толкова повече пътища са отворени както за болка, така и за удоволствие. Всичко това е Майя. Нашите чувства, мисли и стремежи са неразделна част от нашия живот; сърцевината на живота е походът към съвършенството. Когато приемаме живота такъв, какъвто го преживяваме, ние се отказваме от съвършенството.
Настоящето е игра на съзнанието. Йога Васишта казва: „Светът не е нищо друго освен обикновена вибрация на съзнанието в пространството. Всичко това е само Майя: защото тук няма противоречие между безкрайното съзнание и очевидното съществуване на Вселената. Това е като чудесния сън на човек, който е буден.”
Майя е това, което произлиза от Пракирти (природата) или Прадхана (първична енергия). „Ма“ означава източника, причината, а „Я“ означава това, което протича, върви или се разпространява. Така буквално Майя означава това което излиза, разширява се или възниква от източника, „Ма“, универсалната майка. Майя също е описана в индуистките писания като игра (лила) на Бог, изиграна чрез неговата творческа и динамична енергия или сила (шакти). Това е мрежата от измама, изтъкана от универсалния паяк (Брахман), за да обгърне световете в заблуда (моха).
Илюзията е външният вид на нещата различни от това което са в действителност. Това е част от нормалното ни съществуване. Не е нужно да сме духовно насочени за да го забележим. Например, всичко във Вселената е в постоянно движение, но ние мислим че сякаш живеем в стабилен свят, защото не възприемаме движението, освен ако не обърнем специално внимание на планетите и звездите и движението на времето. Небето няма цвят. Но за нашите очи то изглежда синьо, поради отражението на светлината от молекулите във въздуха. Това е илюзия, която виждаме всеки ден но не признаваме мислено, освен ако не започнем да мислим за нея съзнателно. Дори през нощта си спомняме че небето е синьо! Появата на човек като комбинация от ума и тялото също е илюзия, защото човекът е нещо повече от простото обединение на двете.
Светът „наистина“ нереален ли е?
Индуизмът смята света за фалшив или нереален не във физически смисъл, а във вечен и абсолютен смисъл. Светът е илюзия не защото не съществува, а защото не е това, което изглежда че е през цялото време. Древните писания казват, че не трябва да се подвеждаме от това наше обикновено сетивно преживяване. Трябва да обърнем особено внимание на нашите възприятия и да надхвърлим външния вид на нещата, за да знаем истината. Можем да стигнем до истината, като разберем различните състояния на нашето съзнание. (будно, състояние на сън, дълбок сън).
Защо това е важно за отделния човек? Какво значение има дали светът е реален или нереален? Никой не може да оспори факта, че във всеки един момент светът в който живеем, е реален. Той съществува в някаква специфична форма и състояние, независимо от това дали съществуваме или не. То е реално във физически смисъл. То е осезаемо и за нашите сетива. Ние преживяваме съществуването му по безброй начини в умовете си и чрез сетивата си през цялото време. Точно сега, точно в този момент, ние сме в реалния свят. Не можем да кажем че светът е илюзия, освен ако буквално не сме загубили ума си. Това не означава че не е илюзия. Това е парадоксът, истинската истина, която за да разберем трябва да влезем по-дълбоко в себе си, да открием истинската си същност и смисъла на съществуването.
Преодоляване на Мая
Мая изчезва само когато умовете и сетивата ни са напълно стабилизирани и сме в състояние да преживеем нещата без разделението на виждащия и видимото. Единственият начин да се отървем от Мая е да можем да видим истината такава, каквато е, което е възможно само когато егото ни отстъпи мястото на истинското ни аз. Мая е нещо, което ни отделя от божествената сила, наречена БОГ. Истинската природа на индивида е божествена, но чрез Мая, или невежеството, тази божественост в нас е покрита.
Майя не може да бъде преодоляна без фундаментална промяна в нашето съзнание и вътрешна работа. Където има двойственост, чувството за раздяла, там е Майя. Когато умовете и сетивата ни са активни, ние оставаме под влиянието на Майя. Когато възприемаме нещата в състояние на дуалност, ние оставаме в областта на Майя. Майя изчезва само когато умовете и сетивата ни са напълно стабилизирани и сме в състояние да преживеем нещата без разделението на виждащия и видимото. Единственият начин да се отървем от Майя е да можем да видим истината такава, каквато е, което е възможно само когато егото ни отстъпи мястото на истинското ни аз.
Шри Ауробиндо обсъжда концепцията по следния начин: „Единственото нещо, което може да бъде описано като нереална реалност, е нашето индивидуално чувство за отделност и концепцията за крайното като самосъществуващ обект в Безкрайното. Тази концепция, този смисъл са прагматично необходими за операциите на повърхностната индивидуалност и са ефективни и оправдани от техните ефекти; следователно те са реални за неговия краен разум и ограничено себеизживяване: но след като се върнем назад от крайното съзнание към съзнанието за същественото и безкрайното, от привидното към истинската Личност, крайното или индивидуалното все още съществува, но като същество и сила и проявление на Безкрайното, тя няма независима или отделна реалност.”
Това че светът е Майя е в освата на акцента на Йога и медитативните практики в индийският смисъл, като те се считат за средство за преминаване отвъд Майя.
Но навлизайки все повече в ерата на високите технологии, нейните медийни образи и виртуални реалности, нашият свят става все повече като Майя всекки ден. Майя има дълбок смисъл, който трябва да бъде разбран, за да се развие като истинско космическо себепознание, духовност и наука.
Разбира се никой от нас не обича да бъде оспорвано валидността на това което правим в живота, как го виждаме и приемаме. Но колко реален е всъщност светът който преживяваме чрез сетивата си? Виждаме ли реалността или просто получаваме повърхностен проблясък на нещо много по-голямо или дори по-различно от това което изглежда? Дори ако добавим инструментариума на науката и медиите – с техните средства за по-добра комуникация и възприятие към информацията получена от сетивата, все още получаваме непълна или изкривена представа за света, не света такъв какъвто е, а по-скоро само едната му страна.
Науката свежда света до субатомни частици и нашето тяло до химични реакции, които деконструират реалността, която се появява чрез нашите сетива и ни оставя само с енергия движеща се в пространството. Медийните пристрастия са добре познати на всички ни, както в сферата на бизнеса, така и в политиката, и редовно се появяват нови форми на комуникация, които променят начина, по който виждаме света. Очевидно Майя или илюзията има навсякъде около нас. Очевиден факт за всички нас е – ако се вгледаме по-дълбоко – че нещата често в крайна сметка не са това, което изглеждат първоначално. Светът е променящ се вид, променящ се облик, който крие нещо различно, по-дълбоко, невидимо или непознато.
Това преживяване на илюзия започва на нивото на нашето ежедневие. Ако отидем в магазина, за да купим хранителни стоки, например, обикновено отбелязваме, че действителната хранителна стойност на даден хранителен артикул обикновено е различна от външния вид или дори размера на опаковката. В нашите социални взаимодействия, за друг пример, често откриваме, след като опознаем човек, че го намираме за доста различен от начина, по който се е появил за първи път. Често получаваме такива „проверки на реалността“ в живота, когато открием, че нещата не са това, което сме си мислили, че са, и вместо това сме подведени от външния вид или от нашите собствени очаквания. Всичко това е Майя. Привидната или илюзорната природа на явленията, събитията или обстоятелствата в света е често срещан факт от нашето ежедневие. В съвременния свят живеем в бурен океан от изяви, впечатления и влияния. Освен ако не се научим да изследваме отвъд тези повърхностни вълни, е малко вероятно да открием истината за живота и често ще бъдем измамени не само от другите, но и от себе си, тъй като всеки от нас също има своите илюзии за себе си и света. Повечето от нашите страхове в живота са по подобен начин неуместни. В нашето висше Аз ние не се нуждаем от никого и нищо и можем да бъдем напълно спокойни такива, каквито сме. И все пак лесно се страхуваме, ако има несигурност и несигурност във външния ни живот, макар че те са неизбежни в променящия се и непредвидим свят, в който живеем. Има допълнителен пример за човек ходещ по плажа, който бърка блестящо парче от морска раковина със сребърна монета. Това отразява как проектираме нашите желания върху живота. Често получаваме това, което искаме в живота, а след това откриваме, че всъщност е нещо различно, което не искаме, защото не сме го разгледали правилно в началото. Друг важен пример е сънят. Има известна мечтателност за живота. Всъщност, след като едно преживяване приключи за нас, то изглежда малко повече от сън. Помислете за вашето детство например. Това е малко повече от мечта за това, което сте днес. Нашето будно състояние е само по-дълъг сън, който сънуваме с другите. Голяма част от живота ни се състои от фантазии, особено във фантастичния свят на медиите, филмите и компютърните игри. Повечето от нас са по-щастливи в тази фантастична сфера, отколкото в ежедневния си живот. И все пак, дори ако умовете ни не проектират никакви страхове или желания, сетивата ни разкриват само моментна снимка от определена точка в пространството и времето. Колкото и моментни снимки да съберем, не можем да получим представа за цялото. Цялото ни сетивно възприятие поради своята частична природа лесно се поддава на погрешно възприятие.
Друг пример за Майя в нашия живот е дъгата. Дъгата изглежда красива в далечината, но когато я приближите, тя изчезва. Това е само оптична илюзия. Има много дъги в живота ни. Някои са илюзии, базирани на това как гледаме на света, но други са индикации за още по-големи реалности, които не можем да видим.
Разбиране на Майя и живот в голямата мистерия
Резултатът от това сляпо възприемане на външния вид като реален е, че спираме да виждаме нещата в живота. Не виждаме съпруга си, още по-малко дървото до къщата си, защото сме свикнали с тях и очакваме те винаги да са там по определен начин за нас. И все пак обичайният ни възглед за света непрекъснато се разваля от злополуки, болести, неочаквани социални проблеми, промени във времето, природни бедствия и така нататък, което води до крайния факт на нашата собствена смърт.
Факт е че светът е непредсказуем, не е последователно такъв какъвто изглежда. Докато силите могат да продължат в определена посока за известно време, те също могат бързо да се променят в друга. Дори в ежедневието си имаме деня и нощта и бързото им редуване от едно в друго. Тази непредсказуемост на живота въпреки че ни създава много проблеми, не е непременно лоша. Светът е вълшебно място с което никога не трябва да се отегчаваме, ако сме готови да гледаме отново на всяко движение. Това което виждаме външно, са само символи, индикации и връзки с нещо по-голямо, в крайна сметка с цялата вселена. Всички неща с които влизаме в контакт са само врати към по-дълбока реалност, а не самата реалност. Въпросът е дали ще отворим тези врати или ще приемем самата врата за окончателна и никога не преминем през нея от другата страна.
Винаги трябва да се опитваме да изследваме по-задълбочено в живота, като започваме с ежедневните фактори на ежедневния си опит от нашата собствена мисъл, дъх и действие. Например когато следващия път видите някой добър познат, погледнете малко по-дълбоко и ще откриете нещо ново или различно в него. Когато излизате сред природата следващия път опитайте се да погледнете отвъд воала на привидностите.
Живеем в свят на Майя, което означава вселена от голяма мистерия, магия, скрити измерения, тайни енергии и окултни сили. Повечето от тези сили са благотворни, с известна наслада, която може да се намери в основата на всичко, с което се свързваме. И все пак има опасни сили, негативни емоции и манипулативни енергии, които не бива да подценяваме. Духовните науки като йога или ведическа астрология ни помагат да разберем и да работим както с тези положителни, така и с отрицателни енергии, засилвайки положителното и ни предпазвайки от негативното. Невежите виждат само повърхността на живота и се задоволяват с повърхностен възглед за себе си. Мъдрите не приемат нищо за даденост и винаги гледат по-дълбоко, намирайки необятност навсякъде отвътре и отвън.
Така че не затваряйте по-дълбокото си зрение. Когато видите нещо познато, то погледнете по-дълбоко и се оттървете от старите преценки и очаквания. Когато видите човек, помислете за целия живот на този човек, не само какво знаете за него, но и какви нови потенциали може да има. Когато видите дърво, помислете за живота на дървото и как то се свързва със земята, въздуха, Земята, Слънцето и останалата природа. Опитайте се да видите по-дълбоките енергии зад нещата, включително техните аури и енергийни полета, мистерията на светлината и цвета която обгръща всичко.
Светът е вълшебно шоу изпълнено с удивление, включващо дълбочини на мъдрост и наслада, които да споделим, само трябва да открехнем воала на привидностите и погледнем зад него. Не само формите на външния свят, но и движенията на собствения си ум. Дори големите открития на науката се основават на изследване зад външния вид. Йогийската духовност ни позволява да усетим светлината на съзнанието, която прониква във всичко.
Затова се откажете от чувството си за познаване, от вашите заключения и мнения, харесвания и антипатии, от идеята че наистина знаете кой сте или какъв е светът. По-дълбоката реалност е непознаваема за ума и не може да бъде изразена с думи. Може да се изживее само в сърцето като мистерията, която винаги ще бъде.
Ако видим света като Мая или илюзия на повърхността му, можем да открием дълбините на Брахман или космическата реалност където и да погледнем. Можем да открием цялото във всяка част, вечното в един момент, безкрайното в точка, цялата вселена във всеки обект. Всичко което виждаме е свещено и божествено, демонстрация на вибрации, в която същества и предмети възникват като модели в калейдоскоп, само за да се разтворят отново в светлината. Ние сме светлината зад явленията, както и светлината през която виждаме. Само тази светлина остава и все пак в нея нищо не се губи.
Да видиш света като Майя означава да погледнеш отвъд тази Майя към Божественото присъствие зад нея. Реалността е известна за тези, които не мислят че знаят, и е неизвестна за тези, които смятат че знаят. Истинското знание не е информация за външния вид. Това е знание чрез идентичност, в което ставаме едно с всичко, което виждаме. Изисква да виждаме със светлината на сърцето, а не със спомените на ума. Трябва да се научим да гледаме отвъд илюзията за множественост към Едното Същество, вътрешното Аз, което сияе сияещо през всички.
Докато човек смята, че е различен от другите и живее егоистично, преследвайки неговите цели за сметка на другите, той остава уязвим за лоши мисли и намерения и обвързан със света на тленността. Според кармата, действията на човека са или добри, или зли не само според моралните и етичните стандарти, но и според целта и намерението, за което се изпълнява.
По материали:
https://menonlifetimethoughts.com/2020/12/21/the-concept-of-maya-the-cosmic-illusion/ https://www.vedanet.com/the-meaning-of-maya-the-illusion-of-the-world https://iskconeducationalservices.org/HoH/concepts/key-concepts/maya-illusion/
Превод: Мая Митева, 2022