Духовното сърце

Има пространство в нас самите, пространство в сърцето. Това не е физическо пространство, а пространството на самото съзнание, самото присъствие на Божественото. Ние рядко живеем в това вътрешно пространство, освен в дълбок сън, когато се връщаме в него несъзнателно за почивка и обновяване.

Ако погледнем в ума си, виждаме празнота. Повечето от нас се страхуват от тази вътрешна празнота. Не обичаме да сме сами, защото трябва да се изправим пред тази вътрешна празнота, която поставя под въпрос цялото ни съществуване. Свикнали сме да гледаме и да се свързваме външно. Откриваме, че да си сам означава да не си никой, да не си свързан, да нямаш стимул и да нямаш значение. Бягаме от това вътрешно пространство и се сблъскваме с външното усещане и участие. Ние се изпълваме с нещата от света или се занимаваме с нещата от ума. Това кара нашето вътрешно пространство да изглежда страшно. Ние се страхуваме от това, сякаш е голямо страдание или е изпълнено с тъмнина.

Но малкото пространство в сърцето е най-прекрасното от всички неща. Пространството в сърцето съдържа всичко. Цялата вселена е там, цялото време и пространство и цялото творение. Миналото, настоящето и бъдещето са там. Всичките ни спомени, спомените за всички неща и всичко, което бихме могли да станем, почиват в перфектна хармония в него. Изпълнението на всички желания е налице. Там да видиш означава да бъдеш и да бъдеш всичко и винаги. Всички светове и всички създания живеят в това вътрешно пространство, вплетено в лотос, от безкрайно малкото до безкрайното. Ключът към изпълнението на всички желания не е да ги преследвате навън, а да търсите същността им в това вътрешно пространство.

Това малко вътрешно пространство се нарича дахара акаша в Упанишадите. Духовното сърце е Хридая, както се споменава в ученията на Бхагаван Рамана Махариши, същността на нашето безсмъртно същество отвъд тялото и ума, мисълта и емоцията, състояща се от чисто Битие-Съзнание-Блаженство (Сат-чит-ананда).

Това вътрешно пространство е пълно със светлина като хиляди изгряващи слънца. То съдържа вътрешното Слънце на чистото съзнание, на което външното слънце е само отражение. Той държи неугасимия пламък на нашето собствено същество, осъзнаването на душата, което продължава през всичките ни прераждания. В душите си всички живеем около този вътрешен огън като децата около майка си, пламъкът осигурява храна на всички. Там обитава изначалната жизнена сила, която дава жизненост и надежда на всички същества.

Животът обитава пространството в сърцето, не само нашият личен живот, но целият живот пулсира, пулсира и вибрира навсякъде. Нашето истинско Аз живее в пространството в сърцето, винаги в мир, далеч от всички тревоги на ума и всички борби на егото. Пространството в сърцето е нашият истински дом, в който можем да пуснем всичко, включително нашето тяло и нашата идентичност, и да станем напълно свободни.

Океанът на сърцето

Това сърдечно пространство е като голям океан и всички вселени са само неговите вълни. От него излиза специална музика, първичният звук, който създава световете. То съдържа най-висшия етап на речта, върховната тишина, която е откровението Аз-съм-това-аз-съм. Това е произходът и подкрепата на всички мантри, където всички мантри стават една и универсална. Там се свързваме с гласа на оригиналния учител или гуру, който е източникът на цялото истинско ръководство и цялото истинско вдъхновение, Божественото Слово и космическата звукова вибрация. Там откриваме нашето истинско потекло и родословие, мъдреците и гледачите, които са помагали на човечеството от незапомнени времена. Там се свързваме с върховния Възлюбен, Божествените Баща и Майка, когото всички търсим за благодат. Пространството на сърцето е раят на цялата истинска преданост, отвъд всяка форма, разделение и ограничение, където всички богове и богини стават едно.

Тези, които не познават пространството в сърцето, са пропуснали най-важното нещо в живота. Те са се осъдили винаги да търсят и да се стремят и никога да не се успокояват. Тъй като се страхуваме да не бъдем нищо, трябва винаги да се борим да станем нещо. Ние падаме от духа, който е нематериален, в материята, чието образуване е смъртно, ограничено и несигурно. Губим вътрешното си пространство и се превръщаме във външно нещо, обикновено тяло или човек, ограничен на няколко фута плът. Ние се отказваме от светлината си и ставаме сянка на това, което другите хора мислят.

Истинската медитация се връща към пространството в сърцето. Състои се от отдръпване и потапяне на ума във вътрешното сърдечно пространство, в което умът се губи и се губи като капка в морето. Това изисква да потънем дълбоко в себе си, сливайки всичко в сърцевината на нашето същество. Трябва да проследим всичките си мисли до техния произход в сърцето. Тогава можем да пребъдваме в мирно, блажено осъзнаване без мисли. Това е същността на ведантическата медитация и върховният метод за ведическо съветване.

Въпреки че е лесно да се разбере концептуално и не е трудно да се почувства емоционално, пълното сливане във вътрешното пространство не е лесно. Макар и най-директната, тя е и най-трудната от всички практики и плод на всички. Малко напреднали йоги са в състояние да го постигнат, дори след години практика. За да преминем към духовното сърце, трябва да оттеглим цялото си внимание от полето на сетивата, насочвайки цялата си енергия навътре. Необходим е огромен огън от духовна практика, за да стигнете дотам. Изисква вътрешна смърт и преобразяване дори докато тялото е живо. Наистина пълното завръщане към духовното сърце изисква съвършено енергизиране на целия ни живот и съзнание. И все пак всеки контакт с духовното сърце, колкото и незначителен да е, трябва да посее семената на неговото евентуално осъществяване.

За да отворим това вътрешно пространство, трябва да освободим възлите от страх и желание, които ни свързват с външния свят. Трябва да се освободим от целия стрес и напрежение, които създаваме около себе си, опитвайки се да поддържаме личен живот или да популяризираме лична идентичност. Космосът е нашата истинска природа. Трябва да отворим сърцата си към вътрешното пространство на чистото осъзнаване. Това е крайната цел на целия живот, началото и краят на всичко, за което всичко, което знаем, е само сянка.

Вамадева Шастри

източник: https://www.vedanet.com/the-space-within-the-heart/

Превод: Мая Митева, 2023