Какво е Ин йога?

Този въпрос често се задава от студенти които практикуват йога от известно време, но никога не са се сблъсквали с този особен предизвикателен стил. Прости отговори като „Това е балансиращата практика за вашия Ян стил на йога“ или „Това е йога за ставите, а не за мускулите“ не са прекалено удовлетворяващи. Ако учениците не са чували за Ин йога, те няма да знаят какво е Ян стил на йога. И не е ли цялата йога полезна за цялото тяло, включително и за ставите ни? За да отговорите наистина на въпроса и да опознаете Ин йога, изисква по-пълно обяснение. Тази част от нашето пътуване предоставя по-задълбочен поглед върху Ин йога и започва с обяснение какво представлява тя, как се е развила и ползите от нея за ума на цялото тяло.

Ин йога има същите цели и задачи като всяка друга йога практика, но насочва стимулацията, която обикновено се създава в частта на асаната на практиката по-дълбоко от повърхностните или мускулните тъкани (които ние наричаме Ян тъкани). Ин йога е насочена към съединителните тъкани, като връзки, кости и дори ставите на тялото, които обикновено не се упражняват много в по-активен стил на практикуване на асани. Подходяща за всички нива на практикуващи, Ин йога е перфектно допълнение към динамичните и мускулести (ян) стилове на йога, които подчертават вътрешната топлина и удължаването и свиването на нашите мускули. Ин йога обикновено е насочена към съединителната тъкан на бедрата, таза и долната част на гръбначния стълб.

Докато първоначално този стил на йога може да Ви изглежда доста скучен, пасивен или лек, практиката на Ин може да бъде доста предизвикателна поради дългата продължителност на позите. Можем да останем в позите от една до двадесет минути! Ин и ян тъканите реагират съвсем различно на всяка асана. Трябва да изпитате това, за да разберете наистина какво представлява Ин йога. След като го преживеете, дори само веднъж, ще разберете че сте правили само половината от практиката на асана.

Ин йога има своите корени в Китай, за разлика от по-популярните и активни йога дисциплини, които произхождат от Индия. Тя се основава на даоистката теория за ин и ян – противоположни понятия, които заедно представляват баланс. Ин е стабилен и пасивен, докато ян се променя и е активен. Следователно ин позите са пасивни и се изпълняват, докато седите или в легнало положение. Позите се задържат с напълно отпуснати мускули, което позволява на времето и гравитацията да задълбочат разтягането и да се насочат към фасцията. Времето, прекарано в тези асани, е подобно на медитацията.

Позите на Ин йога приличат на стандартните йога асани, но при все това са различни. Въпреки сходството на позите, версиите на Ин се изпълняват различно от техните активни или ян роднини. Например позата Главоколянна (пашимоттанасана) или седнало навеждане напред в Ин йога гръбначният стълб се закръглява, така че главата да стига до коленете, докато при пашимоттанасана гръбнакът остава прав и се удължава, докато главата достига към краката.

Да практикуваш Ин означава да предадеш контрола – толкова рядка и терапевтична концепция в съвременния ни живот.

Ползи от Ин йога:

Както всяка практика по йога, така и Ин йога има различен ефект върху всеки.

Някои ученици намират незабавни ползи като по-отворени бедра и по-спокоен, по-центриран ум. Други намират позите и медитативното състояние за някакво мъчение…

Когато правим пауза и задържаме пози на Ин – които често са насочени към бедрата, таза и долната част на гръбначния стълб – можем да изпитаме чувства, усещания и емоции, които е лесно да избегнем в нашия забързан свят и класове по ян.

Ин е идеалната противоотрова срещу постоянните имейли, текстови съобщения и актуализации в социалните медии.

Както казва един от водещите учители в Ин йога, Бърни Кларк: „Ин йога не е предназначена да бъде удобна; ще ви изведе извън зоната на комфорт. Голяма част от ползата от практиката ще дойде от оставането в тази зона на дискомфорт, въпреки спешните молби на ума да напусне.”

Когато се отдадете на Ин и отделите време да седнете, просто да сте неподвижни, ще забележите какво трябва да кажат умът и тялото ви.

Изследванията показват, че освен че има положително въздействие върху ума и намалява чувството на стрес и тревожност, практиката повишава кръвообращението, подобрява гъвкавостта, освобождава фасцията и подобрява подвижността на ставите и балансира вътрешните ни органи – подобрявайки потока на чи или праничното тяло.

Какво е Виняса Йога?

Виняса е йога стил, характеризиращ се с преливане на пози от една в друга, използвайки силата на дишане. Часовете във виняса стил предлагат разнообразие от пози (асани) и няма два еднакви класа. Обратното биха били „фиксирани форми“ като Ащанга йога, Бикрам йога и.т.н.

Променливият характер на Виняса йога практиката помага за развитието на по-балансирано тяло, както и за предотвратяване на повтарящи се наранявания при движение, които могат да се случат ако винаги правите едно и също нещо всеки ден.

Като философия Виняса признава временната природа на нещата. Влизаме в поза, оставаме там за известно време и след това излизаме. Докато Виняса, или Виняса-Крама датира от ведическата епоха – най-ранния период на йога преди хиляди години – тя се отнася до серия или последователност от стъпки, своеобразен ритуал. Твърди се че стила на Виняса започва от учителя  Кришнамачаря, който има най-голямо влияние върху това как йога като цяло се практикува днес.

Съберйки всичко това заедно, виняса е инициирана от дъха практика, която свързва всяко действие в живота ни с намерението да се придвижим към това което е свещено или най-важно за нас. При все че Виняса йога е една от най-популярните форми на йога практика в света днес, тя не е добре разбрана.

Определение на Виняса йога – Както при много неща в йога, определението зависи от контекста и от това кого питате. По-долу са по-често срещаните определения.

От санскрит думата Виняса произлиза от представка vi, което означава вариация , и наставка „nyasa“ което означава „по специален начин“. Позоваваме се на класическата йога, от Йога сутрите на Патанджали, за специфичните параметри:

Стабилност (Sthira)

Комфорт (Sukha)

Спокойно, гладко и дълго дишане (Prayatna Sithila) и внасяйки съзнание във всяко движение във всеки един момент.

Шива Реа добавя: „Виняса в първоначалното си значение от ранните тантри се разбира като „ последователността на съзнанието “ или как животът се разгръща от…съзидателния пулс на живота“.

Виняса може да се определи като нашите външни движения, които са израз на това как мислим и чувстваме . Виняса йога свързва една поза със следващата с помощта на дишането . Това може да се разглежда като свързване или преливане в пози, поради което понякога се нарича „Йога поток“. „ Преходите “ са това, което свързва една поза с друга във Виняса. Те са междинната част. Това което не винаги се оценява, е че преходите се считат за самите пози. За да се движите по-грациозно, свързано, отделете точно толкова време за развиване на умения в преходите, колкото и в асаната.

Виняса може да предизвика състояние на поток , тип съзнание, дефинирано от психолога Михали Чиксентмихайи като „това място, където сме напълно погълнати и силно фокусирани“ върху това, което правим. По време на „поток“ всичко се чувства лесно и свързано, което йогните наричат ​​„ усилие без усилия “.

„Съвършенството в асана се постига, когато усилието за изпълнението й стане без усилие и се достигне безкрайното същество вътре.” БКС Айенгар

Виняса свършва там, където започва. Започваме в поза, като тадасана, пътуваме през безброй възможности и се връщаме към тадасана. Ако обаче слушаме и внимаваме, преживяването ни променя.

Считана за „ движеща се медитация “, Виняса е за хармония и баланс, изящество и плавност. Движим се и забелязваме как се движим и какво ни движи.

Във Виняса се движим заедно за да се подкрепяме един друг. Това размишление ни напомня, че всички сме в това заедно и че практиката и животът са по-големи от нас самите. Пътуваме и се стремим сякаш отиваме нанякъде, но в крайна сметка практиката ни връща там, откъдето сме започнали. В по-голям мащаб ние движим енергия, описана като прана или жизнена сила. Процесът на придвижване ни приканва да се почувстваме живи. Преливането от поза към поза също така подчертава временният характер на всичко. Това е единственият път когато ще имате този момент. Това е единственият път, когато ще можете да живеете този живот – това не е генерална репетиция.

„Основната идея на Виняса йога е да измести акцента от поза към дишане… единственото нещо постоянно в практиката е постоянният фокус върху дишането.” А дишането е метафора за това, което е постоянно в нашия постоянно променящ се живот – Вселената, безкрайното съзнание или най-вече любовта.  Грегор Меле

Вместо да се опитвате да го задържите или да се „привързвате“ към него, насладете му се напълно – като залез – и след това го пуснете. Животът е кратък. Това го прави толкова по-сладък и ценен и е напомняне да се съсредоточите върху най-важното.

Йога студио „Намасте“

по материали от – https://oneflowyoga.com/

Абхяса – продължителна практика и Вайрагя – бепристрастност

Обсъждали сме подробностите за различните пози, известни като асани , и методите на пранаяма или дишане. Видяхме важността на тези практики и тяхната жизненоважна връзка с цялата практика на йога.

В практиката по йога няма елемент, който да се счита за маловажен или дори по -малко важен от друг или мястото което заема. Етичните и морални дисциплини, физическите и физиологичните техники, както и дихателните практики са всички необходими методи за вътрешно възпитание за пълното овладяване, което човек трябва да постигне, а това майсторство е йога.

Колкото по-дълбоко навлизаме ни изглежда как навлизаме във все по-нови, странни и различни земи, переспективи и гледки – непознати и немислими преди, но и обхващаши всичко което сме опознали преди. Това ново ниво може да ни изглежда плашещо когато не сме готови и подготвени за следващата крачка. Но няма нищо страшно в света, освен ако не правим погрешно сравняване на едно нещо с друго. Следователно, препоръка в йога е да не предприемаме стъпка, за която не сме напълно и цялостно подготвени. Може да сме интелектуално подготвени, но морално и емоционално неподготвени, или емоционално готови, но интелектуално объркани. Важно е нашите чувства, емоции и морал да вървят ръка за ръка с нашето интелектуално разбиране на нещата и оценка.

Повечето хора по света са едностранчиви в своята личност. Или са твърде сантиментални, емоционални и традиционалисти, опитвайки се да вървят по вече утъпкан път, или са свръх рационални, така наречените научни умове, без най-малкото докосване за чувство или емоция. Нашата личност не е изцяло рационална, нито изцяло емоционална, а комбинация от двете. Погрешно е да се разграничаваме в двете крайности, да разделяме разбирането и чувството, ние сме комбинация от двете, и разграничението което правим в двете крайности ни прави несъвършенни личности. Коя част от тялото ни е маловажна, несъществена? По същият начин кой аспект от психологическата функция може да се счита за несъществен? Чувството или емоцията са движеща сила на всяко действие – динамото, което дава силата и интелектът е каналът по който тази сила се насочва по определен начин. За това не можем да кажем че едното е по-важно от другото.

Често срещана грешка която можем да направим практикувайки йога, е несигурността в подхода си, защото едноличието е вкоренено в нашата личност. Не гледаме цялостно на нещата по всяко време, поради особенната слабост на собствените си умове. Тази слабост на ума се дължи на твърде голям стрес върху сетивната дейност. Както забелязахме, ние сме твърде много роби на сетивата, а те никага не са напълно концентрирани в една посока – твърде едностранчиви са. Когато очите са отворени, ушите не чуват така добре. Когато ушите са активни, очите не виждат така цялостно и добре и.т.н. Много рядко ще постигнем ситуация в която всичките пет сетива са будни и концентрирани, а повлияни и от нашият ум и интелект нашият подход е твърде ограничен, в смисъл се че движим само от информацията получена от сетивата. Системата на йога ни подтиква да погледнем по цялостно върху нещата – не само на себе си като индивиди или личности, но и към света навън с който очевидно сме свързани.

Йога е възход на цялото към по-голямо цяло. Pūrṇamadaḥ pūrṇamidam се казва Упанишадите. Усещане за пълнота. Дори атомът е завършен сам по себе си, не е част от нищо. Можем да кажем че атома е част от молекула, но това е само начин на изразяване. Един атом сам по себе си е завършен, самодостатъчен – като Слънчевата система. Всичко, дори всяка клетка в тялото е самостоятелно завършена, въпреки че вкупом съставляват по-голямо цяло. По същият начин всеки етап от йога е завършена стъпка, пълноценна дейност на ума на този конкретен етап или ниво.

Следователно, първото което трябва да вземем под внимание е че нашето разбиране и емоции не се движат в различни посоки. Понякога дори се случва да се движат в противоположни, а всъщност не трябва да е така. Докато интелекта може яростно да отрича нещо на база научна основа, емоцията може да отвърждава това нещо, противоречащо на това което нашият интелект твръди.

Как да разберем дали разбирането и чувствата ни вървят ръка за ръка? Това е трудна задача и изисква фин анализ на нашата природа, а много все още не са способни на това. Ние сме родени безделници, психологически казано. Склонни сме да правим най-малко действия за възможно най-кратко време, не искаме да упражняваме усилия, и често усилията се свързват с болка. Но въпроса е сериозен. Това е битката на живота и ние знаем колко е сериозна битката. Вътрешната битка е по-сериозна от всички битки в света през историята.

В края на епоса Махабхарата има ситуация, в която царят на Пандава, Юдхиштхара, печели войната и е коронован за император с цялата помпозност на този ритуал. А той започва да плаче и плаче. Защо плачеш? Шри Кришна, седящ близо до него го пита – „Защо плачеш?“

Плачещият Юдхиштхира отговаря: „ Каква е ползата от всички тези неща които имам сега? Убих всичките си братя и цялото ми царство е обляно в кръв. Всички скъпи мои роднини си отидоха от този свят. Дядо ми и моят гуру също. За какво е това царство? Защо дойдох тук? И защо съм тук като крал?“

Ѝтогава Шри Кришна му отговаря:“ Скъпи приятелю, много съжалявам за състоянието на духа ти. Имам впечатление че сте участвали и водили яростна битка и сте убили много хора, но не сте спечелили никаква победа. Битката тепърва ще се води и победата тепърва ще бъде спечелена, защото сега битката тече в собственият Ви ум и тази битка е наистина по-сериозна в сравнение с външната, която очевидно сте завоювали и за която плачете. Нито сте унищожили враговете си, нито сте спечелили победа. Враговете Ви все още са във Вас и победата все още не е спечелена. Ти плачеш защото враговете ти работят вътре в теб“

За това йога гледа на всичко много сериозно – няма нищо маловажно или незначително. Каквото и да правите, дори да метете пода, това не е шега за него, защото всяка мисъл и всяко действие са жизнено свързани с това, което той е.

Това е причината, поради която йогина приема всичко много сериозно и никога не се оплаква от обстоятелства, условия, лица, неща и т.н., извън него, защото за него няма такова нещо като „отвън“. Той е в много огромна разширена атмосфера където изглежда, че всичко е свързано с него, и с това отношение той се придържа към постоянна практика на висшите етапи на йога, които идват след необходимото овладяване на себе си чрез асана и систематизирано дишане. Тези етапи не могат да бъдат разделени, защото не става дума за едно нещо което идва след друго, сякаш едно нещо е отделено от другото. Не можем да кажем кой етап завършва къде и кой етап къде започва. Има взаимовръзка на едното с другото. Това не означава, че в продължение на няколко години ние практикуваме яма , след това след няколко години нияма, а след това след няколко години асана, пранаяма и пр. Не е така. Всички те са взаимосвързани, подобно на функционирането на физиологичната система в нашето тяло.  Всичко е винаги заедно. По същия начин етапите на йога са етапи само с цел логическо разграничение и не са хронологичен ред който е поставен пред нас.

Във втора сутра мъдреца Патанджали казва че йогина трябва да подчини вритите, модификациите на ума. Как се прави това? Разбрахме вече че това е трудна работа, защото вритите се идентифицират със себе си и ние сме с тези врити. И Патанджали казва че макар и да е трудно в началато, става лесно чрез постоянна практика. Практиката прави съвършенството. Необходимо е многократно утвърждаване на избрана техника. Контрола на ума се осъществява чрез дух на отречение и упоритост на практиката, казва Патанджали: abhyāsa vairāgyābhyāṁ tannirodhaḥ (YS 1.12). В nirodha или дисциплината или потискането на модификациите на ума се осъществява чрез две последователни усилия: духът на безстрастие и устойчиви практики. Дълбоката, цялостна душевна концентрация или поглъщане на ума върху даден обект или концепция върши чудеса. Той сам по себе си прави чудо. Умът се свързва с обектите чрез нашият анализ. Няма обект, който да не е свързан с ума на индивида който го мисли. Следователно, многократната мисъл за определен обект – тук, избран за целите на йога, разбужда онези способности и сили в нас, които ни доближават до обекта или идеала, като премахват разликата субект – обект предизвикани от факторите пространство и време. Ума може да преодолее бариерите на пространството и времето, и чрез многократна концентрация върху това което иска да постигне, придобие, притежава или преживее, може да материализира този обект на мястото къде йогина е седнал. Най-общо казано всичко по света е навсякъде. Светът не е недостиг на неща, никога не е бедно, неговите ресурси са неограничени и затова всичко може да се материализира стига умът да е непространствено свързан с обекта, който търси. Това което ни затруднява да постигнем нещо, да притежаваме нещо или да изпитаме нещо директно, е пространственото разстояние между нас и обекта. Трябва да премахнем това пространствено разграничение и това е целта на практиката.

Но в същото време Патанджали казва, че този вид усилия за премахване на пространственото разстояние между нас и обекта е невъзможно, освен ако нямаме друга квалификация, наречена вайрагя. Това означава дух на разбиране на истинската същност на нещата, поради което умът престава да се привързва към определени неща от света, знаейки много добре, че всеки конкретен обект в света е включен в това, което търси. Автоматично безпристрастие – пособност да се разбере правилно връзката на всеки конкретен обект в света с това, което човек търси.

Вайрагя и абхяса трябва да вървят заедно.

Но вайрагя най -трудното за разбиране. Това е едно от нещата, които няма да навлязат лесно в главите ни и е едно от онези неща, които много погрешно тълкуваме, неправилно тълкуваме и непрактикуваме. Може да сме много сериозно привързани вътрешно, но може и да сме славни, да се отказваме отвън – отново поради факта, че разбирането не върви ръка за ръка с емоцията или чувството. Причината, поради която не можем да бъдем откъснати вътрешно, е че нашето разбиране не е приятелско с нашите чувства. Каквато и да е нашата причина, емоцията не се интересува от нея – защото, както е казал велик човек, „Сърцето има причина, която разумът не знае“. Сърцето има свои причини. Сърцето казва: „Защо искаш собствени причини? Изхвърлете ги настрана. Не искам твоята рационалност. Изхвърлете го. “ Ако това е условието, емоциите ще опровергаят всички твърдения за разбиране. Интелектуална vairagya не е vairagya , защото чувството за откъснатост е по -скоро емоционално състояние, което докосва виталното същество в нас, а не просто външна дейност на логическа преценка.

Състоянието на вайрагя обикновено се определя като „да не се нуждаеш от обект“. Не трябва да имаме нужда от този обект. Не че не можем да го получим или се стараем да не мислим за това и т.н. – това не е така. Ние нямаме нужда от това. Нямаме нужда от това поради различни причини. Една от причините е, че обектът е илюзия, като вода в мираж. Тя не съществува и следователно е безсмислено да я желаеш. Защо жадуваме за вода в мираж? Или ако се опитаме да ударим стрела през дъга, няма да можем да го направим, защото дъгата всъщност не е там. Това е само оптична илюзия. Така че когато осъзнаем, че самото нещо не е там и сме в погрешно схващане за него и сме много дълбоко убедени в това, тогава разбира се няма да се привържем към него. Един от начините по които може да има откъсване от обекти, е че знаем, че те са илюзия, подобно на кинофилмите. Не сме привързани към снимките които се виждат на екрана, защото знаем, че ги няма, че те са само сенки, които се хвърлят на екрана. Но ако не сме в състояние да осъзнаем, че снимките са илюзия, тогава емоцията ще потече към тях. Докато откриването на илюзорния характер на даден обект може да бъде фактор за раздвижване на дух на откъснатост в нас, духът на откъснатост може да дойде и като знаем, че това, което вече имаме, включва обекта, към който се движат сетивата. Ако имаме милион долара, един долар вече е включен в него и не е нужно да бягаме след един долар, защото вече имаме милион. Това е един от начините. Или можем да си мислим, че това изобщо не е долар, че е само измамна картина, която се пази пред нас. Тогава и умът няма да отиде там.

Как да практикуваме вайрагя ? Тази препоръка на Йога системата е много трудна. И поради трудността на този аспект на йога, другият аспект, а именно практиката, също става труден, защото те вървят заедно, като две крила на птица. Птицата от йога лети с двете крила на абхяса и вайрагя и ако едното крило е изключено, как ще лети с другото крило? Няма вайрагя без абхяса, и няма абхяса без вайрагя –постоянна практика и безстрастие. Това е подчертано и в Шеста глава на „Бхагавадгита“. „Как може да се контролира този бурен ум? Възможно ли е изобщо? “ – пита Арджуна.Abhyāsena ту Каунтея vairāgyeṇa ва gṛhyate (Гита 6.35), отговорите Бхагаван Шри Кришна: „Да, това е възможно чрез абхяса и вайрагя „.

Следователно трябва да ходим с два крака. Не можем да ходим само с един крак. Тези два крака, с които вървим по пътя на йога, са абхяса и вайрагя . В системата на Патанджали това понякога се разглежда като цяла йога, и ако ние сме добре установена в тази двойна нагласа на съзнанието на абхяса и вайрагя, ние сме вече вкоренени в йога.

Източник: https://www.swami-krishnananda.org/living/living_22.html

Превод: Мая Митева

Звукът ОМ

Swami Sivananda Saraswati

Ом е свещена едносрична. Ом е мистичното писмо. В Ом светът почива. Ом е символът на Брахман. Ом е думата на силата. Ом е душата на всички души. Ом е безкрайност. Ом е вечността. Ом е безсмъртието. Ом е източникът на всичко. Ом е утробата на всички Веди. Oм е основата на всички езици. От Oм произлизат всички звуци. В Oм съществуват всички обекти. Ом е най -висшата мантра. Ом е Сохам. Om е Om Tat Sat. Ом е лампа в краката ви и светлина по пътя ви.

Ом е Нада Брахман. Звукът е вибрация. Oм е първата вибрация на звука. Звукът е първата проява на Абсолюта. Ние не знаем нищо за природата на Абсолюта, освен че Той е такъв. Свещените писания се опитват да ни разкажат всичко за сътворението, как то произтича от Абсолюта. Те казват: „Брахман беше един и недвойствен. Той си помисли:„ Нека станем много “. Това предизвика вибрация и в крайна сметка донесе звук и този звук беше Ом, откъдето произтичат всички други проявления. “ Така звукът е практически разбираема основа за цялото творение. Брахман е непонятен в своя трансцендентен аспект. Най -близкият подход до Това е само звук.

Всички обекти се обозначават със звуци и всички звуци се сливат в Омкара. Цялата реч или думи завършват с един звук -‘Ом ‘. Бръмченето на пчелите, сладката мелодия на славея, седемте мелодии в музиката, звукът на лютнята и флейтата, ревът на лъва, пеенето на влюбения, хъркането на коня, съскане на кобрата, плачът на бебето, пляскането на публиката – всичко това е излъчване само от Омкара.

Звукът, произведен в течащата Ганга, звукът, който се чува в далечината от суматохата на пазара, звукът, който се получава, когато маховикът на двигателя е в движение, звукът, причинен при дъжд – всичко това е само „Ом“. Ако разделите някоя дума, там ще намерите „Ом“. Ом е всепроникващ като акаша, като Брахман.

Ом е основата на всички звуци. Oм се състои от три букви, A, U и M. A, U, M обхващат целия диапазон от звукови вибрации. Ларинксът и небцето са звуковите дъски. Когато произнасяте А, не се докосва нито една част от езика или небцето. Когато произнасяте U, звукът се търкаля от самия корен до края на звуковата дъска на устата. M е последният звук, който се получава чрез затваряне на двете устни. Следователно всички звуци са центрирани в Oм.

Всички езици произхождат от Oм. Същността на четирите Веди е само Ом. Този, който пее или повтаря Ом, наистина повтаря свещените книги на целия свят. Ом е източникът или утробата на всички религии и писания. Ом, Амин и Ахамин са едно цяло. Те представят истината или Брахман, Единото Съществуване. Няма поклонение без Ом. Светът съществува в Ом и се разтваря в Ом.

Живейте в Ом. Вдишайте и издишайте в Ом. Почивай спокойно в Ом. Вземете подслон в Ом. Пейте Ом ритмично. Пейте Ом силно. Ревете Ом силно. Повторете Oм мислено. Черпете сили от Ом. Вземете вдъхновение от Oм. Вмъкнете блаженство от Ом. Разчитайте на Ом. Помислете за Ом. Медитирайте върху Ом.

http://www.yogamag.net/archives/2000s/2004/fdec04/om.html

Биджа Мантра

От всички видове мантра, първият и най – висша е Ом. Ом е семето или биджа мантрата на всички мантри. Риши (мъдреците) осъзнаха този космически Ом в най-високите равнини на съзнанието, в състояние на самореализация, атма сакшаткар. Всички съществуващи мантри идват от Ом. Oм се среща във всички общества и всички религии, под една или друга форма. Ом е най -важната от мантрите.

Първо идва Ом и след него мантрите на Гаятри. Двадесет и четирите срички на Гаятри заедно с Ом трябва да се считат за оригиналната мантра на Гаятри. Ведическите риши, получили тази мантра, са установени на много високо ниво на съзнание.

След това има мантри, отнасящи се до третото тяло или несъзнаваното тяло, известни също като биджа мантри. Наричаме ги биджа или потенциални мантри, защото съдържат спяща, потенциална енергия на различни сили. Всяка сила в света има своя собствена биджа мантра, като например „Цел“ за Сарасвати, „Шрим“ за Лакшми, „Клим“, „Крим“, „Хрим“ и т.н. Всички кратки, на пръв поглед безсмислени мантри, които може би сте чували са биджа мантри.

Мандрите на биджа са като малки бомби, като бомби със закъснител, които експлодират точно в подходящия момент. Точно както засаждате семе в земята и от това израства гигантско дърво, което дава хиляди плодове, биджа мантрите съдържат подобна сила. С практикуването на ануштана, продължително повторение на мантра за определен период от време и определен брой мала и редовна садхана, силата на мантрата се пробужда. Когато тази сила се събуди, съзнанието приема формата на мантрата. Тогава започва истинската работа на мантрата.

Силата на мантрата

Има много критики към индуизма, че той има пантеон от богове и богини. Но трябва да помните, че шакти, енергията, не е само от един тип. Тя има безброй форми. Въпреки че първичната шакти, коренната шакти е една, нейните проявления са безкрайни. 

Същият принцип се среща и в науката. Когато електричеството тече от една централна верига, усилвателят, магнетофонът и всички други уреди работят. Същата енергия дава топлина от нагревателя и прохлада от вентилатора. Топлината и студът са разнообразни прояви на една енергия. Истината е, че шакти не е само от един вид. Интелектът е една шакти, паметта е друга шакти, речта, праната и знанието са всички шакти, без които не можем да съществуваме. Ето защо има различни биджа мантри за събуждане на тези различни сили.

Вземете видя шакти, силата на знанието. Възприема се под формата на Сарасвати. Не говоря за богинята Сарасвати, чийто идол се почита в храма, а за енергията, която е под формата на видя или Сарасвати. Какъв е начинът да се събуди тази енергия? От всички посочени методи най -доброто е да вземете биджа мантрата на тази шакти и да събудите нейния сънен потенциал.

Има много други видове шакти, отнасящи се до тялото, до болести, дори до змийска отрова. При много болести ако джапа ануштана или продължително повтаряне на махамритюнджая мантра: Ом триамбакам яджаамахе сугандхим пуштивардханам; urvaarukamiva bandhanaan mrityormuksheeya maamritaat, се изпълнява, силата на мантрата се събужда вътрешно, давайки желания резултат. Чрез практиката на мантра джапа съзнателната воля на стремящия се събужда и чрез волята всичко се постига.

Ползите от мантрите

Какво може да се постигне с помощта на мантра? Първо, всеки трябва да има своя собствена мантра. Ако не можете да решите самостоятелно мантрата си, потърсете помощ от някого. Когато имате мантра, джапа (мантруване – няпяване) трябва да се практикува ежедневно с пълна дисциплина. След като решите да правите девет мала джапа на ден, важно е да правите девет мала. Или, ако решите за дванадесет мала, трябва да сте редовни с това число.

Различните мантри имат различни предимства. Джапа от мантрата Гаятри е много полезна за здравето и интелекта. На тези, които страдат от кожни заболявания или недостиг на желязо, помагат сурия или слънчеви мантри. Ануштана от сурия мантри, ако се практикува правилно, помага за облекчаване на екзема и левкодерма.

Чрез мантра човек може да премахне болестта, скръбта и безпокойството. Мантрата е толкова мощна, че за момент може да промени лошите навици. Важно е хората да изучават и разбират тази наука по правилния начин.

http://www.yogamag.net/archives/2000s/2007/haug07/sci.html

Авидя – невежество

Авидя – невежество. Видя означава знание. Авидя – отсъствие на знание, невежество по отношение на това кой съм аз. В йога се счита, че авидя е основната причина за човешкото страдание. В състояние на невежество човек бърка онова, което е светско, с Върховното. Той не може да различава между онова, което носи болка – умът и тялото, и онова, което носи безсмъртие.

В „ Йога сутра“ Патанджали описва 5 клеши (препятствия), които блокират духовният път на личноста. Авидя е едва първата от изброените клеши и е като основа за надграждане на останалите. Унищожавайки Авидя, другите клеши намаляват своето влияние. Авидя затъмнява висшия Аз, като твърдо установява житейските навици и предотвратява, пречи на промяната.

Авидя е първото от петте вътрешни състояния, които ни пречат да се освободим от материалното его или да достигнем просветление. Следват асмита (егоизъм), след това рага (привързаност) и двеса (отвращение към висшия Аз) и накрая абхинивеса – (страх от смъртта), последният клеша.

Авидя е теримин на санскрит използван в будизма и индуизма за да обозначи заблудата и невежеството. В буквален превод означава „неправилно разбиране“. В будистката концепция е неразбиране естеството на реалността или непознаване на четирите благородни истини. Според концепцията на индуизма е заблуда и непознаване на Аза. Обратното на Авидя e Видя ( мъдрост).

Авидя наподобява концепцията за Майя, като разликата е, че Майя е универсалната илюзия, докато Авидя е индивидуално невежество и заблуда.

В йога Авидя надхвърля речниковата дефиниция за невежество, и се има в предвид духовно невежество или грешка в разбирането, което пречи на индивида да се свърже с Източника на битието и истинският Аз. Невежество на ниво микрокосмос. Може да се опише и като непознаване на Брахман или върховният дух. В Авидя преобладава разсейваща дейност и ступор.

Силата на Авидя ограничава вниманието до такава степен, че индивида погрешно е убеден че тялото му е цялата истина. Не само тялото, но дори предметите и хората свързани с тялото също се наслагват, и тяхната загуба или болка се разглежда като истинска загуба за самият аз.

Колкото по-груба е формата на съзнанието, толкова по-голяма е степента на наслагване, толкова по-голямо е робството, по-малка е светлината и чистотата, толкова по-интенвизни са страстите, толкова по плътна е заблудата и незнанието.

Седалището на Авидя е причинното тяло на душата. Налице е плътно замъгляване на самосъзнанието поради възбудителните вибрации на интензивното желание за само-материализация. Този запас от впечатления поддържа бъдещите въплъщения на невежеството и агонията като индивид в земния живот. Това е историята на самозатвора и острото страдание, създадено от самопроявлението на егоцентричното съзнание. Складът на силата на илюзията и мъките е Анандамая Коша или блаженната обвивка на душата, която съхранява на склад всички семена на Самскарите (отпечатъци от преживявания) (виж в блога статия Самскари) и психическите ефекти на всички умствени действия, извършвани от индивида. Този запас от впечатления поддържа бъдещите въплъщения на невежеството и агонията като индивид в земния живот. „Авидя“ е „това, което не съществува“. Всъщност това е самонадеяност, основана на убеждението, че обектите и органите на възприятието са абсолютно реални по своите форми. Тялото, умът, интелектът и всички модификации на въображението се приемат за даденост като чисти и съвършени и източник на трайно щастие за себе си. Азът е блажено вечно същество и то иска да намери блаженство в това, което просто си е представяло и в това, което наистина не съществува. Тази заблуда се подсилва от непрекъсната дейност и борба за поддържане на състоянието на самоналожената индивидуалност и енергията, необходима за поддържане на илюзията, се доставя от фонда на източника на невежеството, Анандамая Коша. Дори при смъртта на тялото този център на невежеството не се разрушава. Тя се пренася във всички тела, които се проявяват от Аз -а. Този цикъл на Самсара никога не свършва, тъй като обвивката на незнанието добавя към стария запас на Самскарите и това, впечатленията от психични действия, извършвани в ежедневието на индивида.Освобождаването от този цикъл идва само чрез скъсване на нишката на мисълта чрез духовна медитация.

Авидя вече не се появява, когато човек придобие мъдростта на Истината. Той съществува само до топенето на егоизма. Когато любовта към живота е прекъсната, когато волята за живот, Ахинивеша или вкопчването в лична издръжливост е разочарована от Вичарана и съзерцание, когато силите на ума се обръщат навътре и се използват за изграждане на контра-изграждането на въображението на обратен ред, досадата на съществуването в ограничени тела приключва.

Осъзнаването на Аза е унищожаването на Авидя. Двата акта са едновременни. Актът на реализация не е положително постижение, а отрицателно унищожаване. Това не е получаване на нещо, а премахване на нещо. Това не е изобретение, а откритие.

За преодоляване и, „Йога сутра“ предлага следните методи:

  • Йога асани и дихателни практики
  • Медитация
  • Духовно откъсване и наблюдение

Хата йогина започва от външното тяло към вътрешната истина, като първо дисциплинира физическата обвивка. Йогина може да различи още от самото начало че в него има идентификация с нещо, което е временно и така да избегне клопката на автоматичното мислене, т.е това което не е основано на логика а на сляпа вяра е нещо което трябва да се избягва.

По материали от: https://www.swami-krishnananda.org/index.html

Как даизбегнем наранявания когато практикуваме йога у дома или в студио

            Не винаги успяваме да включим практиката си по йога в натовареното си ежедневие. Често пъти въпреки желанието ни да посетим класа по йога, в последния момент излизат пречки които осуетяват желанието ни. Но това не означава че трябва да пропуснем една самостоятелна практика у дома, дори да е кратка и с не богат набор от асани. Практиката у дома може да бъде също толкова ефективна, ободряваща и успокояваща както когато сме в група. Проблема с който може да се сблъскаме е липсата на инструктор който да ни насочва, когато става въпрос за правилното влизане и излизане от позата, както и правилната позиция на тялото и крайниците. Много начинаещи йоги в крайна сметка си нанасят травми в резултат на прилагане на насилие, неправилно заемане на позата и задържане в нея.

Първата стъпка за избягване на евентуални наранявания е да престанете да се опитвате да бъдете „перфектни“ в йога. Първата спътка към нараняване е егото. Когато влезете в определан поза и усетите дискомфорт отпуснете и върнете леко назад, в никакъв случай не стигайте до болка, тя е индикатор че сте преминали границата на йога 🙂 Повярвайте ми, знам го от личен опит 🙂


            Ето и кратък набор от най-често срещаните наранявания когато практикуваме самостоятелно и как да ги избегнем:
            Най-често практикувайки йога у дома забравяме да обърнем внимание на особенно чувствителните и раними места в тялото, забравяме за тях и едва след като усетим болка и напрежение там осъзнаваме че сме преминали границата на удоволствието и сме преминали в насилие. Раменни наранявания, болки в коленете, наранявания на лакти и китката са доста често срещани травми при практикуващите самостоятелно, както и появата на болки в долната и средна част на гърба.

Китки, лакти, шия, раменен отдел и средна част на гърба
– За да се избегнат наранявания в пози като „Куче гледащо надолу“, „Куче гледащо нагоре“, „Равнина“ и „Кобра“ следва да съблюдаваме пръстите на ръцете да бъдат широко разтворени, позиционирайте дланите така че да притискате земята в три основни опорни точки – основата (възглавничката на дланта) на палеца, основата на показалеца и основата на кутрето. В поза „Куче гледащо нагоре“, „Равнина“ и „Кобра“ не позволявайте раменете да преминават пред лактите и киткита и през цялото време притискайте земята – все едно искате да се отблъснете от нея. Наблюдавайте и се ангажирайте с зоната на натиск на показалеца и палеца надолу към пода. Това навлизане и задържане в позата ще предотврати натоварвания в лакътя и рамото, ще активира мускулите на корема и така ще разпределим натоварването върху тялото а не върху ръцете и съответно ще направи асаната по безопастна и по-ефективна.

– За да се избегнат наранявания на прасците в пози като „Куче гледащо надолу“, когато петите все още не могат да достигнат пода, моля не насилвайте и не преразтягайте, допустимо е леко да свиете коленете но да се чувствате стабилни в позата, като отново не забравяме пзицията на дланите, лактите и раменете. Ако усетите че тялото леко трепери и му е трудно да задържи в позата, то внимателно излезте от асаната и починете.

– „Slamba Sarvangasana“ – т.нар поза Свещ е често срещана причина за поява на болки в шия и рамене и средна част на гърба. Особенно внимателни следва да бъдат хора с наднормено тегло. Не отпускайте торса в асаната, когато заемете позата продължавайте да издърпвате леко цялото тяло нагоре. Задръжте гърба изправен с леко удължаване на торса, не се напрягайте и стягайте силно в асаната, а само удължавайте. Не бива да усещате натоварване в шиен отдел, а дори да усещате че има леко разстояние между пода и шията – нека спазим анатомичната извивка на гръбнака там. За Ваше удобство можете да изполвате сгънато одеало което да разположите под раменете като заемането и излизането от асаната става много бавно, контролирано и внимателно.

– „Halasana“ – т.нар. поза Рало е често срещана причина за поява на болка в средната част на гърба. Прекомерното издърпване на краката зад главата с цел тяхното отдалечаване и насилственото задържане в позата за определено време може да остави гърба напрегнат. Задържайте в позата колкото Ви е удобно като отново наблюдавате дъха като индикатор.

Част от асаните в йога изискват сила в раменния пояс, както и добре отворени рамена. Но това се постига с много практика и с никакво насилие. Не разучайте нови асани у дома ако предварително не са Ви били обяснени от инструктор, особенно с опора на глава и рамена. Насочете първо вниманието си към укрепване и разтягане на раменния отдел.Никога не се принуждавайте да навлезете по-дълбоко в дадена поза ако не сте готови все още за това. Вместо това, вдишайте и издишайте дълбоко през носа, докато тялото започне леко да се отпуска. Дайте възможност на тялото да се адаптира към позата, дайте възможност и на ума да се укроти и синхронизира с дъха. Изпозвайте дъха като движеща сила за тялото и всяко движение. Той е индикатор за комфорта Ви в асаната. Нека винаги е плавен, естествен, ритмичен.

Долна част на гърба

– Често пъти когато практикуваме у дома пропускаме часта със загряването и преминаваме директно към различните асани. Всъщност тази първа част е неразделна и следва да присъства във всяка наша практика. Това е момента в който освен че загряваме тялото, раздвижваме ставите, затопляме сухожилията и подготвяме мускулите за разтягане всъщност е и момента в който да се настроим позитивно за предстоящата практика, да укротим ума и го насочим към настоящия момент, да се откъснем от ежедневието и се потопим в нашето йога приключение. Затоплянето на тялото е особенно важно за гърба и поясния отдел. Така, а и с внимателно и ненасиствено навлизане в асаните ще предотвратим евентуални травми и болки по време и след практиката.

Бъдете особенно внимателни с всички навеждащи напред асани особенно в началото преди гърба да е добре подготвен за това. Сгъвайте с издишване торса винаги от тазобедрените стави, наблюдавайте внимателно влизането си в асаната и насочвайте сгъването да не се осъществява не от поясния отдел а от тазобедрените стави като при навеждане леко и деликатно издърпвате торса напред и надолу. Всеки път когато усетите необходимост от почивка за гърба се отпуснете в „Shavasana“ – мъртва поза, сгънете колене и ги придърпайте към гърдите като леко притиснете поясния отдел към постелката. Залюлейте в страни и масажирайте кръста.

При разгъващите асани навлизайте бавно и постепенно с активиране мускулите на гърба, издърпване и отваряне на раменете назад и задържайте до точката на комфорт. Не забравяйте че думата „асана“ означава комфортна поза на тялото.

Ако позата която сте заели предизвиква напрежение, то това не е асана а просто „крива“ поза. Уважавайте себе си и тялото си.


Не се притеснявайте да използвате подпори, възглавнички, одеало, колан и всичко което може да Ви бъде от полза в момента. 
Много начинаещи се срамуват да използват подпори и искат да се докажат чрез натискане в една асана без никаква външна помощ. Това може да Ви нарани и след като не искате да се откажете да доведе до по-сериозни и дълговременни травми. Ако някога се уловите че смятате че нямате нужда от помощ но дадена поза Ви затруднява, опитайте се да превъзмогнете тази мисъл и да погледнете на помощните средства като на инструменти, които помагат да се заеме правилно позата и така да се извлекат всички ползи от нея, като се избягват наранявания които в крайна сметка ще ви отведат извън постелката за известно време.

следва продължение …

Медитация за начинаещи и напреднали

Ето и една „медитация“ която самата практикувам понякога 🙂

Медитация
за начинаещи и напреднали
Саняси Атмататвананда

“Когато умът е тих и спокоен, той става много мощен. Може да се превърне в приемник на блаженство и мъдрост, давайки възможност живота да стане спонтанен прилив и израз на радост и хармония. Обаче…. това вътрешно спокойствие и тишина не може да се появи, докато съществува постоянния поток от обезпокояващи мисли и емоции. Целият този вътрешен шум от мисли и емоции трябва да бъде премахнат преди човек да може наистина да изживее беззвучното трептене на вътрешната тишина .”
Свами Сатянанда Сарасвати

Покой, блаженство, хармония. Кой е способен да изживее тези състояния? В днешни дни толкова много хора се борят със самите себе си. Повлияни от обстоятелствата, завладени от напрежението на всекидневието във все по-изпълненото със стрес общество, те са обзети от душевни напрежения, които се проявяват под формата на безпокойство, неврози, вина, липса на самоувереност, самота, страх, мании и фобии. Някои се обръщат към дрогата и алкохола, като временно средство за бягство и утеха. Други разчитат на скъпо струващата помощ на психиатри и психотерапевти, за да се справят. Всички търсят някаква форма на промяна, малко облекчение от вътрешните конфликти и вълнения, искайки да се почувстват комфортно със самите себе си, или дори да изживеят, ако не блаженство, то поне капчица покой и доволство.
Тези, които имат достатъчно късмет да се срещнат със Сатянанда йога, могат да попаднат на чудесна систематична медитативна практика, позната като “антар моуна”, която ще им помогне да се избавят от потискащите ментални напрежения и да се превърнат в психотерапевти на самите себе си.
”Антар” означава вътрешен, “моуна” означава тишина. Антар моуна е техника за постигане на пратияхара /отдръпване на ума от сетивните обекти/, петата степен на Раджа йога и в нейната цялостна форма може да доведе до дхарана и дхиqна. “Антар моуна”, използвана по модифициран начин, също така е фундаментална част от будистката практика, позната като “випасана“.

Пречистване на ума
Обикновено ние имаме склонност да позволяваме “добрите” мисли да се появяват при съзнателно възприятие; ние приемаме и се наслаждаваме на приятните мисли. Когато неприятен, болезнен или “лош” спомен или мисъл нахлуе, ние сме склонни бързо да го натиснем обратно в подсъзнателните пластове на ума. Това е потискане и ние всички го правим. Всеки има ментални задръжки. Често нагласата да правим това се корени в детството. Но потискането определено не е отговора. Всяка отделна потисната и неизразена мисъл причинява блокаж в свободния поток на ума. Мислите и преживяванията стоят потопени в подсъзнателните области на ума в семенна форма, предизвиквайки болка и неудовлетвореност в живота. Тези финни впечатления са известни като “самскари”. Без дори да осъзнаваме, ние създаваме огромно натрупване от потиснати мисли, които предизвикват напрежение и безпокойства в ума и личността, без видима причина.
За постигането на трайно щастие или покой, тези ментални следи /самскари/ трябва да бъдат изкоренени. Процесът може да бъде сравнен с градинарството. Ние отстраняваме нежеланите плевели от съзнанието. Ако отрежем само видимата част, въпреки временното облекчение, плевелът ще се появи отново. Обаче, когато дълбаем надълбоко и извадим плевела от корен, той загубва опората си и може напълно да бъде отстранен. Ако ги оставим да загният в съзнанието, тези негативни ментални следи отравят психиката и водят до раздразнителност, агресия, гняв, депресия, тенденция към тревожност, страхова невроза и перманентна умора. Това оказва влияние на всички наши взаимодействия в живота и намалява способността ни да бъдем продуктивни, креативни и динамични на всички нива от живота си.
Антар моуна ни позволява да премахнем тези нежелани мисли; тя ни осигурява средства за прочистване на ума. Щом започнем да се избавяме от менталните напрежения, можем да изживеем съответния прилив на енергия и вдъхновение и животът започва да приема други измерения. По същия начин, по който чистим стаите си и физическото си тяло, трябва да си създадем навик всеки ден да почистваме и ума си, за да предотвратим натрупването на повече шлака и боклук. Ето защо повтарянето на процеса трябва да е постоянна и редовна практика.
Практиката антар моуна е разделена на шест степени: За повечето хора първите три етапа изискват повече внимание и работа и за да почувстват истинската полза от тях, е необходимо за практикуването и усъвършенстването им да бъде отделено значително време, преди да се премине към по-напредналите нива, за които само бегло ще споменем тук.

І ниво: Осъзнаване на външните сетивни възприятия
Първата степен на антар моуна е свързана със сетивните възприятия на външните влияния. Осъзнаването съзнателно се фокусира върху усещането за вкус, след това усещане за мирис наоколо, наблюдаване на усещането за допир, на тялото с пода, дрехите или въздуха с кожата, след това придвижваме осъзнаването към всички различни звуци в околността, без да ги анализираме или определяме, просто наблюдаваме качеството на звука. Казано ни е, че това е техника от пратияхара, ето защо обръщането на осъзнаването навън в началото може да изглежда като парадокс. Защо правим това? Защото, ако се опитаме директно да насочим осъзнаването навътре, какво ще се случи? Незабавно умът ще скочи навън и ще бъде объркан от външните звуци, или аромати, или усещания за допир и т.н. Ето защо първо трябва да има пълно разширяване на осъзнаването към всички външни сетивни сигнали. Ние трябва да знаем какви са те и как ни влияят, или как реагираме на тях. Включени са три фактора: 1/ външните обекти на възприятие /мирис, вкус, звук, зрение и допир/; 2/ органите за външно възприятие / кожа, носа, очите, ушите и езика – гянендрий/, и 3/вътрешния наблюдател – свидетелят на усещането – който знае, че наблюдава. “Аз знам, че слушам външните звуци и знам, че знам” е формата, която това осъзнаване може да приеме. Съпътстващ резултат на І ниво е повишаването на осъзнаването на всички сетивни възприятия, позволяващо на сетивото за чуване, например, да стане като радар, долавяйки и най-финните звуци. Всичко това ни дава възможност да станем по-осъзнати за зобикалящата ни среда в ежедневието. Обаче, истинската цел на това ниво е да редуцира влиянието на външните впечатления върху нашите възприятия. Фамилиарността, опознаването води до презрение, равнодушие. Съзнателното и преднамерено възприемане на външния свят автоматично води до загубване на интерес към него. Умът се отегчава да проверява всички възможни дразнители и спира да се интересува или безпокои от околната среда. Ние развиваме способност да останем съсредоточени, безпристрастни и необезпокоени от всичко, случващо се край нас. Ето защо І степен включва първо ниво на пратияхара, а именно, разграничаване на сетивата от външния свят, което ни подготвя да навлезем по-навътре кам втората степен.

ІІ ниво: Осъзнаване на спонтанния мисловен процес

Във втората степен на антар моуна ние изоставяме външния свят и се обръщаме навътре, за да работим с ума. Сядаме в удобна поза и започваме да наблюдаваме “екрана” пред затворените очи. Целта е да разгледаме и изчистим самскарите, негативните мисли, преживявания, фобии, стари спомени, емоции и страхове, т.е. безполезните остатъци, които излизат от подсъзнанието. Редовното практикуване на тази степен от антар моуна почиства ума от стари натрупвания и предотвратява събирането на нови. Във второ ниво има три изисквания : Първото е да се даде пълна свобода на ума да мисли, каквото иска, без ограничение. Позволете на всички мисли спонтанно да изкачат на повърхността, като бъдете осъзнати за възникващите във връзка с тях емоции или чувства, особено страх, паника, ненаситност, похот, вина, омраза или гняв. Не трябва да има никакъв контрол, преценка или критика на появилите се мисли – те могат да бъдат свързани с работа, с дома, с храна, секс, приятели, врагове, неща, които харесваме и такива, които не харесваме; банални или възвишени, благородни или убийствени. Някои може да са свързани, други – случайни. Понякога може да има порой от мисли, друг път – едва да се процеждат. Няма значение, важното е второто изискване, което е да запазим абсолютна бдителност при осъзнаването на мисловния процес. Целейки непрекъснато да развиваме способността си да наблюдаваме, точно както, когато гледаме телевизионен или видео екран; както безпристрастен зрител наблюдава потока от картини, мисли и събития без привързаност .

По време на практикуването на това второ ниво, ще започнем да забелязваме различните тенденции на ума. Ще видим как потискаме мислите си. Когато го правим, можем да бъдем сигурни, че мисълта или впечатлението по-късно ще се върне отново дори с още по-голяма сила /това може да бъде оприличено на натискането на гумена играчка под водата/. Ще видим как се отнасяме към други мисли, ще открием колко лесно можем да се изгубим в нашия собствен мисловен процес, ще наблюдаваме, че може би имаме някои повтарящи се мисловни структури. Умът може да бъде изключително измамен. Той обича хубавите болезнени филми и може да има склонност да повтаря отделно травмиращо “видео” отново и отново, знаейки емоционалната реакция, която предизвиква всеки път. Наблюдавайки играта на ума с отношението на безпристрастен зрител, тези мисли започват да губят емоционалната си сила и дори най-болезнените преживявания могат постепенно да се премахнат.
След известно време практикуване на това ниво, давайки на ума свободата спонтанно да се изразява, потока от мисли започва малко да намалява. Умът започва да става по-спокоен. Това, обаче, не бива да се обърква нито с мълчанието, нито със съня, които често се появяват, особено при начинаещите. Тенденцията да се заспива, когато практикуваме антар моуна е класическа форма на потискане на нещо, с което ума не иска да се сблъска. Това е както, ако умът разпознае, че се случва нещо различно, върху което поемате контрол, задавайки си въпроса :”Какво си мисля сега?” и изведнъж умът се успокоява. Няма изобщо никакви мисли! Не се заблуждавайте, че това е просветление, по-скоро това е друга форма на по-фино потискане. Просто търпеливо изчакайте за кратко, представете си, че гледате един празен път и съвсем скоро мисловното бърборене ще се възобнови.
Третото изискване е смелост, искреност и почтеност, защото дълбоките, скрити и потиснати части на нашата личност ще се разкрият пред нас посредством антар моуна. Това може да бъде някаква прекрасна, обичана част от нас, която е била спяща, или може би, грозна тъмна страна, която е била скрита. Ние се учим да разбираме същността на нашия ум и многообразието на действията му, да се сприятелим с него, да осъзнаем и наблюдаваме нашите емоционални реакции по отношение на различните мисли. Този процес спомага да приемем себе си изцяло, без резерви, не каквито бихме искали да сме, а такива, каквито сме.
ІІІ ниво: Създаване на мисли и разпореждане с тях
В трето ниво на антар моуна ние съзнателно създаваме и се разпореждаме с мислите по наше желание. Тук не се допускат спонтанни мисли. По-скоро по наше желание избираме тема или мисъл, после кратко разсъждаваме над нея, генерирайки възможно най-много, свързани с темата, мисли. Разглеждаме резултата от всички страни, обмисляме го, ако са замесени други хора, пречупваме и през тяхната гледна точка и така нататък. След няколко минути изхвърляме темата от ума си, като филмов директор, който издава заповед “Режи!”, когато сцената свършва и избираме друга тема. Това може да се повтаря няколко пъти, сменяйки темите всеки път. Съветът към практикуващия е да избира по-скоро трудни, конфликтни, негативни въпроси и теми, отколкото незначими такива, което би било загуба на време. В третата степен на антар моуна наистина е възможно да се работи на психотерапевтично ниво. Въпреки, че втората степен помага да се отстранят менталните напрежения, като им позволяваме да излизат без задръжки на повърхността, много от тези подсъзнателни мисли са дълбоко запечатани в недостъпните области на ума, твърдо фиксирани и вкоренени чрез обичайното им потискане, поради което не винаги изплуват оттам спонтанно. В трето ниво подставените мисли разбъркват порядъка на асоциативните мисли. Тези съзнателно създадени мисли подбуждат и привличат дълбоките мисли и спомени. Аналогията е с рибарството. Умът е примамен с мисъл-стръв. Стръвта е пусната във водата /подсъзнанието/ и привлича други риби /дълбоко вкоренените под- и несъзнателни мисли и впечатления/, които биват уловени, извадени и освободени. Това освобождава психоневрологичните възли и блокажи. Доколкото тези спомени и мисли се противопоставят, те загубват силата и емоционалната си тежест, което води до по-голямо разбиране на самия себе си, яснота и мощно вътрешно самолечение.

ІV,V и VІ нива

Това са много по – напреднали степени и би било загуба на време да се опитват, ако не са практикувани достатъчно продължително първите три нива.
Ниво ІV, осъзнаване и разпореждане със спонтанните мисли е усъвършенстване на предходните нива. По това време много негативност и обезпокояващи мисли вече са били изчистени. Умът е много по-успокоен. Мислите ще имат различно качество, изплувайки от по-дълбоки или по-фини области. Там може да се покаже и разкрие ново измерение на нашето същество, психичното ниво. Не би трябвало да се привързваме към това, което се появява. Когато човек се обърне навътре, към неизледваните територии, наблюдателят трябва да бъде силен. Постепенно умът става все по-пречистен и бистър.
В ниво V целта е да се създаде състояние на липса на мисли. Никакви мисли, умът се изпразва, докато осъзнаването и будността продължават. Това е като мисловен вакуум, но не и сън. Това е “шуния” / shoonya/. Това ниво е действителната антар моуна и то би трябвало да възникне спонтанно, като резултат от практикуването и усъвършенстването на предходните нива. И тук потискане на мисли се появява понякога, но мислите почти винаги са незначителни и маловажни. Когато V ниво е усвоено, се получава инструкция за преминаване към VІ ниво, в противен случай умът може да се изгуби в лайа, безсъзнание или сън.
Ниво VІ е осъзнаване на психичния символ. Тук се изисква постоянно осъзнаване на избрания психичен символ, за да няма отклонения по друг психичен “сценарий”. В това ниво човек неусетно може да се плъзне към състоянието на дхарана или дори дхияна.
Ползите от антар моуна

Антар моуна е мощен психиатричен инструмент, с който се учим да разбираме и да се сприятеляваме с ума си, неговите тенденции и реакции, които възникват в резултат на мислите. Тя ни позволява да подредим ума си, да го фокусираме в една точка, с което много от нас имат проблеми. Още по-важно е, че можем да се научим да развиваме и укрепваме наблюдателя /drashta/ на всичко, което се случва. Това позволява дълбоко вкоренените напрежения, отдавна забравените болезнени спомени, страхове, омрази и фобии да изплуват на повърхността по относително контролиран начин и да бъдат премахнати. Практиката ни осигурява основа да изчистим всички ментални натрупвания и шлаки – това е форма на ментална шанкапракшалана.
Антар моуна е предназначена да изчисти менталния шум и да доведе до състояние на покой, еднопосочност и спокойствие на ума. Можем дори да приемем антар моуна като средство за придвижване от тъмнината или ограничено състояние на осъзнаване към светлина или разширение на осъзнаването. По този начин можем да трансформираме негативността си.
от това състояние на невежество или негативност ние евентуално бихме могли да достигнем до медитативно състояние, неутрална позиция на безпристрастност, без обвързаност, просто да бъдем. Това автоматично води до устойчивост и спокойствие на ума, контрастирайки с обичайното колебаещо се състояние или викшипта / vikshipta /.

Практикуване в ежедневието

Антар моуна не бива да се счита само за пасивна седяща практика. Нивата І и ІІ са активни практики, които човек може да си постави за цел да включи във всяка ситуация от ежедневието. Антар моуна е едно от най-полезните средства да научите повече за себе си , за скритите си страни, за ума си и да видите как реагирате на ситуациите в живота по ясен и безпристрастен начин. Практикувайте І ниво на антар моуна следващия път, когато влезете в пълна, шумна стая или гара, когато се храните, когато се къпете, когато се обличате. Практикувайте ІІ ниво ежедневно, често, при всяка ситуация, задавайки си непрекъснато въпроса “За какво мисля сега? Какво се случва с моя ум и емоции?” Бъдете осъзнати какво става, без да се идентифицирате с него. Останете себе си, “Аз не съм тези мисли, аз не съм тези емоции, аз съм наблюдател.” По този начин процесът на наблюдение става автоматично явление, което ви показва кой сте, какво правите тук, къде отивате, как реализирате потенциала си и развивате истински покой на ума.

Напреднал йоги, превъзмогнал умората чрез асани трябва да продължи чрез пренасочване на праната и изчистване на надите

Пранаяма в ХП= Кумбака и е 3та стъпка

С/д Патанджали Пранаяма е 4та стъпка – 49- 53 сутра

В ГС е на 5то място

ДОбре е да сме запознати анатомично със структурата на дихателната система.

Значение:

Прана = дъх, яма = пауза, контрол върху дишането, задържане, удължаване потока на праната, жизнената енергия.

Контрол върху дишането

Финна психична енергия, космическата енергия- съвременното тълкувание, тантрически текстове

Пранаяма=Кумбака

Пат. Никъде не споменава пурака (вдишване), кумбака (задържане) и речака (издишане), те са дощли по-късно, Васа също е ги употребява.

Шваса = вдишване, Прашваса = издишване (Пат.) Това са неговите термини. Не говори за психически сили или космически елементи.

Патанджали описва 4 вида пранаяма, съобразно природата на задържането:

  1. Бахя – паузата е след цялостно издишване, със специално усилие за вд., изд. И задържане
  2. Абхянтара – пауза след дълбоко вдишване, с усилие
  3. Вишая – дишането може да спре изведнъж, когато практикуващият пожелае и може да бъде задържана тази пауза без никакво физическо усилие.
  4. Акшепи- подобен на 3), но паузата е предшествана от няколко вдишвания и издишвания, отново без узилие.

В хата йога текстовете се споменава за Сахита и Кейвала Кумбака.

  1. и 2) са към Сахита Кумбака, 3) и 4) към Кейваля Кумбака.

Аща Кумбака- осемте вида Кумбака според ХП

Практикуват Пранаяма йоги, които са усвоили асани, с подходяща храна (умерена диета) и след 6-тте очистителни практики.

Според Сватмарама се класифицират според вида на вдишвнето и издишването, между които се случва задържането.

Тук вече се споменава за Пурака, Кумбака и Речака.

Счита се че йогите много са държали на точността, но поради липсата на часовници са измервали с матра. Варианти на измерване:

1 матра =

– мигане на окото

-време за произнасяне на кратка гласна

-3 пъти  да си докоснеш коляното и 1 път да плеснеш с ръце.

– времето за 1 нормално вдишване и издишване

– времето за произнасяне на ОМ

– щракане с пръсти

Средно се счита, че 1 матра = 4 сек.

Може да се брои 1 Ом, 2 Ом, 3 ОМ… (сагарва Пранаяма- с мантра, без мантра = Агарва Пранаяма)

Ведически период -рецитирали са мантри с дишането, такава е била практиката. Когато енергията е събудена, тогава рецитирането на мантри и друго, енергията е друго

В смрити периодът се е практикувала Гаятри мантра с ОМ, заедно с дихателната практика (наум)

По време на Пураните се въвеждат Пурака, Речака и Кумбака.

ХАТА ПРАДИПИКА

Когато дъхът е неравномерен и скита, умът също е неспокоен, а когато е спокоен и умът е такъв и йогинът постига пълнота.

Когато се гвори за прана или ваю, се има предвид Кумбака.

Кумбака е най-важният метод за постигане на Самади, това е праната.

Като се наблюдава дишането на човек, може да се установи неговото моментно състояние.

Когато правим пранаяма ние регулираме импълсът, идващ от мозъка до диафрагмата.Мозъкът изпраща импулс ъм ръката, когато я движим. Така зависи и дишането от мисълта, която контролира тези импулси.

Хата йога е от училищата, които практикват контрол над ума, чрез контрол над дишането.

Човек ивее толкова дълго, колкото ваю (праната) остава в тялото му. Затова тй трябва да практикува пранаяма

Прана се използва като жизнена енергия = ваю. Тя е една но достигайки до чов. Тяло се дели, в зависимост от това, за което отговаря. Тези енергии се делят на 10 групи, 5 онсовни и 5 спомагателни:

  1. Основни прани (ваю):

– Прана – отговаря за всичко от носа до гъдния кош, вдишването и издишването.

– самана – от гръдния кош до пъпа, отг. За храносмилането.

– вяна – отг. За циркулацията на кръвта в цялото тяло.

– апана – под пъпа до ануса, отг. За отделяне и изхвърляне

– удана – намира  се в шията и главата, отг. За поглъщане на храната (пеене), за отделянето на духа от тялото, пренася индивидуалната душа да почива в Брахман и отделя астралното от физическото тяло в момента на смъртта.

  1. Спомагателни

– нага – отг. За хълцане, оригване повръщане

– курма- отваряне и затваряне на клепачите

– крикара- предизвиква чувството на глад и жажда

– девадата -прозяване и кихане.

– дхананджая – за изпотяване и разграждане, разлагане тялото след смъртта, изтласкване на детето от утробата.

Смята се че Хата се получава при сливането на прана и апана.

НАДИ

Когато надите са пълни с нечистотии дъхът не стига в Сушумна и няма постигане на Унмани Аваста ( = Просветление, Самади, Асампраджнята Самади, Турия, Бава САмади).

Когато те са очистени, само тогава йоги може да извършва успешно пранаяма.

Тряба да се практикува пранаяма за да се изчисти от нечистотиите.

“ Йогин с чисто сърце трябва редовно да практикува пранаяма” – саттва!!

***

Надите са фиини канали през които потича енергията. Според някои са 72000 (по-популярното), спред други- 350 000.

ПАТ. не е отдавал голямо значение на надите, споменава ги само веднъж, но в Хата йога литературата се разглеждат по-подробно. Счита се че чрез тях се разнася прана до всеки един атом. Не са във физ. Тяло а във финното.

Спред модерната анатомия се асоциират с нервите.

От тях се счита че 14 са важни, от тях 3, от тях най-важната е Сушумна -Ида, Пингала, Сушумна.

“Ида е свещената Ганга, Пингала е реката Ямуна, а между тях стои младата вдовица Кундалини”

Ида се свързва с лявата ноздра, казва се че е тъмна на цвят, отг. За дясната половина на мозъка и женският принцип= Луна

Пингала е св. С дясната ноздра, светъл цвят, отг. За лявото полукълбо, мъжкият принцип= Слънце

Шива Самхита- “Надите са като фибрите на лотоса, и така са поддържани от цетралната Сушумна”

Сушумна физически представлява гръбначния стълб.

Ритъм при изпълнение на пранаяма

Когато започваме се препоръчва да няма задържане и правим 1:1 Вд : Изд.

След това:

1:2  без задържане

1:2:2 със задържане след вд.

1:4:2 крайна цел, 4 Кумбака

Внимава се с пранаяма, за да не си навредим .

Всички проблеми могат да бъдат преодолени с практикуване на праилна пранаяма. Ако обаче не се изпълнява правилно може да доведе дори до лудост.

Място за практикуване: да е проветрено, да има вътрешна насиоченост на практикуващия. Поза: с изправен гръб (Сидхасана или Свастикасана, или др. Медитативни пози).

Също трябва да се  с банди, но по практикува по правилния начин, може да бъде опасно.

Да се практикува в началото сутрин и вечер, ако напреднем – пообяд и в полунощ, т.е. 4 пъти на ден. “6 часа да са минали от последно хранене” 3-4 часа е нормално.

Сутрин: пречистващи практики, асани и тогава пранаяма. Вечер също пранаяма е след практиките!!! Ако има медитация е накрая.

Ако си играем с пранаяма, човек си играе със своите нерви, сърце и дробове.

Чакри

Чакра = колело

Всяка чакра е сборна точка на много нади. Получава се едно завихряне. Както е важно да се изчистват надите, така е важно и събуждането, изчистването на чакрите. Стимулират се и се отблокират с Хата Йога. Изчистването на надите и чакрите е първа стъпка за физ. И ментално здраве и събуждане на Кундалини.

Праната се акумулира в 7 главни чакри по гръбначния стълб:

  1. Муладхара- Земя, червено, 4 венчелистчета, в основата на гръбначния стълб.

Кратък звук: Лам

Ошо медитация- звук по чакрите!!!

  1. Свадищана – на ниво репродуктивни органи, Вода, 6 листенца, оранжев цвят, Мантра ВАМ
  2. Манипура – около пъпа, огън, жълт, 10 листенца, РАМ
  3. Анахата- сърдечна, Въздух, зелен, 12 листенцаЯМ
  4. Вишудхи – акаша, Пространство, цвят син, 16 листенца, ХАМ
  5. Аджна- 3то око, няма елемент, индигов цвят, 2 листенца, АУМ
  6. Сахасрара-няма елемент, хилядолистен лотос, виолетов или бял цвят

Д-р Шарма: сравнение на йога с дърво: “Корените му са яма и  нияма, стъблото – асаните и пранаяма, клоновете- пратяхара, листата – дарана, цветоветя- дяна, плоковете- самади”.

Канда: = корен. Това е мястото от което извират всички нади. Намира се във физическото тяло – “над ануса на 1 педя, широко е 4 пръста, меко и бяло, все едно е оградено с памук” Намира се междъ пъпа и ануса.

Нади Шодана Пранаяма – Шодана= очистване

Препоръчителна е Падмасана. Винаги се започва през лява ноздра и приключваме с лява. Задържането е след вдишване.

Правилно е шаткарми, асана, пранаяма, релаксация!! В началото може да има само Капалабати (но по-скоро на вечерна практика).

Начинаещи без задържане, 1:1, после 1:2 – 6 месеца без задържане

При преподаване 1-2 пъти седмично, поне година!!!

Напреднали: 1:2:2; 1:4:2 със задържане.

В текста на Сватмарама 2.7- 10: Вд. Се през Чадра (л. Ноздра, задържа се съобр. Капацитета на човека, прави се Кумбака и се издишва от Суря (дясна ноздра).

Среща се като Нади Шодана (Сватмарама), като Анулома Вилома (съвременно понятие)

С усъвършенстването се очистват надите за не по-малко от 3 месеца. Това се постига само при спазване на ями и ниями!!

С. Описва Нади-Шодана извън 8те Кумбаки. Т.е разглеждаме 8 кумбаи +2 (Нади Шодана, Чандра Беда пранаяма).

Външни и вътрешни белези, дали правилно протича очистването: свети тялото, лекота(слабо стройно тяло). Следва от подобряването на стомашният огън, вътр. Звуци могат да се чуят и йогинът се радва на съвършено здраве, от равновесието между Ида и Пингала следва равновесие на лявото и дясното полукълбо, човекът става спокоен и мек.

Има 3 фази на дишането, когато има Кумбака, признаци за правилна пранаяма:

1) 12 матри = 48 сек задържане: Тялото започва да се изпотява, препоръчва се тази пот да не се избърсва а да се втрива в тялото, тъй като съдържа прана и е полезна. Това е степен на очистване.

2) 24 матри = 96сек задържане: чувства се вибриране, треперене по цялото тяло.

3) 36 матри = 2 мин задържане: счита се, че тогава Кундалини достига до Брахмарандра (рандра= канал), т.е. Кундалини се издига по Сушумна, каналът на Брахман. Тук няма пот, няма треперене, а усещане за мир и спокойствие и енергията е издигната много високо.

Тук започват няколко други степени: за дхарана, дхяна и самади. Целта е праната да се задържи по ценралния канал. Ако тя се задържи 2 часа =  дарана. Ако стои за 2 дни и половина = дяна, ако остане 12 дни е самади.

Най-важният критериий за пранаяма е да се чувстваме тихи, в блаженство.

Понякога се появяват блокировки в надите, докато се взимат наркотици, месо и алкохол. Праната тогава е извън контрол и този вид хора влизат в по-напреднали практики, но само си вредят. Появява се неспокоен ум, болест. В такива случаи никога не се практикува Кумбака (задържане).

Вананда _search

Чрез опрактика на пранаяма и правилно хранене, йоги се освободава от болести, но при погрешен курс всъщност си докарва болести.

Чрез изчистване на надите йоги задържа дъха си по-дълго, но който е с по-флегматична природа, трябва д апрактикува 6те крии.

ХП 2:44 строфа: изброяват се видовете Кумбаки:

* Суря беда,

* Уджай,

* Шúтали,

* Шúткари

* Бáстрика

* Брáмари

* Мурча

* Плавини

2:45 След като ги споменава той изброява бандите: след краят на Пурака (пълно вд.), йогинът трябва да направи Джаландара банда, Удияна в края на Кумбака и след това Речака (изд).

2:46 Чрез свиване на ануса (Мула) и джаландара банда след нея, и Удияна, праната скоро започв да се движи по Сушумна.

Повдигане на праната нагоре и отнасяне на праната надолу- йогинът става като момче на 16 и се освобождава от старост. Това е хата йога!

БАНДИ

Банда = заключване

Джаландара банда: Привеждаме брадичката към гръдната кост, блокира важни акупресурни точки, откъдето идват и различни нерви. Въздейства в/у бели дробове и СС С- ма

При изпълнение на Кумбака винаги се изпълнява Джаландара банда. Вътр. налягане е толкова голямо, че може да отиде в евстахиевата тръба, до вътр. Ухо и да доведе до редица болести.

Джива банда (с език към небце): вдишваме, език към небцето и след това джаландара банда.

Удияна банда = повдигане на диафрагмата. Може да се практикува седнал или прав. Винаги се изпълнява след издишване. 

Може при начинаещи да се практикува без Джаландара банда. Но иначе е желателно винаги да се е с нея.  Да не се задържа прекомерно, да не предизвикваме задушаване.

Спомага за изкачването на Кундалини.

Мула банда: контракция и свиване на аналните сфинктери -външен и вътрешен. Тя работи върху централната и симпатиковата НС.

Ако неправилно се изпълнява може да доведе до сериозен запек и разстройване на ХРСМ система.

Бандата води до цялостно стягане на цялостната област, вкл. половите органи.

Изпълнява се кумбака при вдишване – Джаландара – нещо като удияна- мула банда.

Видове Кумбаки (Пранаяма)

  1. Суря беда (суря бедана) пранаяма– когато седи в удобна поза йоги тр бавно да изтегли дъха през дясната ноздра, прави Кумбака (докато не почувства дъха до върха на ноктите и върха на косата), издишва през лява ноздра. Вд. дясна ноздра-Кумбака с Джаландара- Вдигане, осв. Бандите-  Изд. Лява ноздра, препоръчват се 5-10 кръга

Унищожава всички болести от ВАТА

Полезно е при ленност, мързел, ниско кръвно налягане, синузит.

Подходяща е сутрин, никога вечер-събужда организма.

  1. Уджай – ХП. Съз затворена уста йоги изтегля звука, произвждайки шум, вдишания въздух да се почувства от гърлото до гърдите. Изпълнява се с пълно йогийско дишане.

Уджай: джайя=нещо произнесено силно

Има превод дишане на победителя, дишане, което води до успех.

Наблюдават се мускулите на лицето да не се стягат.

Препоръчва се мускулите на корема да са в лека контракция.

– вд. През 2те ноздри – Кумбака с 3те банди – Изд. През лява ноздра (традиционен метод)

– за начинаещи-през двете ноздри вд. и изд., Уджай с вдишване само

Начинаещи -7 кръга, да се добавят 3 кръга на седмица.

Макс. Брой е 120 вд/изд., може да се раздели на 4 сядания.

С цел духовно израстване: 320 кръга на денонощие.

С цел духовно израстване: коцентрация през цялото време там, където дъхът докосва за първи път гърлото.

Ползи: при високо кръвно, за успокоение на ума, при безсъния, психическо напрежение, развива осъзнаване на финното тяло.

Използва се в комбинация с мантрата Со-Хам (аз съм това).

 Кумбака при напреднали: Когато увеличим ритъма се препоръчва в 3те импулса на издишване, да се наблюдаваме. Първия път да подтиснем импулса да вдишаме (когато усещаме, че не можем повече да задържим), да подтиснем втория и на третия да вдишаме. Това води до по-добра концентрация, наблюдение.

3. Шиткари пранаяма (Ситкари) – езикът се поставя в долната част на долната челюст, докосва долните зъби и се вдишва се със звук “сит”. Нподобява морските вълни, вд. Се през устата и се издишва през двете ноздри. Не се споменава кумбака, но правилото е същото. Всички задържания са задължително с Джаландара банда, по възможност и с другите.

Чрез повтарянето на тази пранаяма човек става втори бог на красотата!

Охлаждащо дишане е, така че предимно в топлите сезони. Контролира импулсите ни за глад и за жажда. Дори и импулса за болка.

Сред множеството жени този йогин става обект на възхищение, ефектът идва от съхранението на праната.

“Когато няма прана ние сме като стара пица” Когато остареем се губи много прана и никой не иска да ни докосва. Но ако практикуваме пранаяма няма остаряване.  

Броя повторения зависи от капацитета на изпълняващия, започва се 5-10 пъти.

  1. Шитали (Ситали) – езикът први чупка (фуния), вишва се през устата, Кумбака, издишва се през двете ноздри със затворена уста. Този вид пранаяма подтиска също импулса за глад, жажда, дори и погълната отрова, змийска отрова… Помага при треска, температура, жлъчни и коремни болести.

5. Бастрика – =”духало”

59-67 строфа

Препоръчва се Падмасана. Изправено тяло, гръб, врат. Има няколко вида:

“Като заеме тази поза йогинът затваря уста и да издиша през ноздрите, докато усети натиск върху сърцето, гърлото и мозъка. После да изтегли дъха със съскащ звук докато удари срещу сърцето…Когато тялото се измори той трябва да издиша през дясна ноздра, след това да изпълни Кумбака, след като е издишал пълнио изпълва дробовете, Кумбака, издишва през лявата ноздра ”

 = Капалабати +суря Беда Пранаяма

Бързо вдишване и бързо издишване.

Това отстранява болести, следствие от изобилие на глас, жлъчка, слуз и увеличава хрсм огън в тялото. Лекува болестите на Вата, Пита и Кафа. “Помага за издигането на Кундалини – очиства надите, така изчиства пътя към Сушумна и вдига бързо Кундалини ”. “По-специална е тази пранаяма и успява да пробие трите грандхи (възли, блокажи), които се намират по Сушумна” Това са:

* Брахмаграндхи  = Муладхара чакра, разчупва се при обединение на прана и апана

* Вишнуграндхи = Манипура чакра, необходимо е търпеливо ежедневно практикуване на пранаяма

* Рудраграндхи = Аджна чакра – след него праната необезпокоявана отива до Сахасрара.

Ползи от бастрика: за мозъка и сърцето, чрез бързото движение на диафрагмата се стимулира дихателната и хрсм с-ма, хармонизират се емоциите.

Видове:

  1. Традиционен: капалабати с двете ноздри + Суря беда пранаяма (издишва през две ноздри-вд. Дясна-кумбака, Джаландара,Мула – изд. Лява). Може да  е в 3 кръга. (ГС) – 20 бр. капалабати

Не е пранаяма за начинаещи!!! Много силно Капалабати

  1. Кайвалядама: 3 кръга х 20 Капалабати (за начало -10)- вд. С Уджаи през двете ноздри- Траябанда С Кумбака – изд. През лява ноздра с Уджай.

2.а.Може да се направи след Капалабати Бахякумбака (външна след изд. С трите банди)- вд. Се главата, осв. Джаландара, натам е същото: С Уджаи през двете ноздри- Траябанда С Абхянтара Кумбака (вътрешна) – изд. През лява ноздра с Уджай. Просто има Кумбака и след издишване.

  1. Капалабати се изпълнява с леко свиване на глотиса (капалабати + уджай).След това се вд. През дясна ноздра- Кумбака- изд. Се лява ноздра
  2. Капалабати само с лява ноздра -вд. Лява ноздра- Кумбака- изд. Дясна ноздра
  3. Обратен вариант -кап. Дясна ноздра, вд. С дясна, кумбака, изд. Лява ноздра. 4 и 5 могат да се комбинират в 1 практика, може д асе редуват 1:1
  4. Капалабати от едната (дясна), се сменя с другата -вд. През едната, изд. През другата с Капалабати. 1 кръг започваме от едната, следв. Започваме от другата.

Счита се, че Бастрика подготвя ума за пратяхара и дарана. При практикуване няколко месеца- йоги достига непрестанно екстатично състояние и радост.

При Капалабати се препоръчва постоянна мулабанда.  

  1. Брамари – “бързо вд., Произвеждайки звук на мъжка пчела- кумбака- бавно изд. Със звук на женска пчела”

Пак е с Кумбака, изд. е двойно по-дълго.

“Получава се неописуемо блаженно състояние на ума” В Г.С. Това е една от техниките за достигане на Самади.

Подходяща е при хора с напрежение, нервност, депресия, страхове, високо кръвно, води до цялостно успокоение.

  1. Мурча – дава се само от учител на ученик, НЕ се практикува самостоятелно!!

= “загуба на съзнание”

“В края на вд. Се прави Джаландра/Кумбака и без освобождаване издиша бавно”

Чрез повторение се достига до състояние, близко до липса на съзнание, след редовно практикуване.

  1. Плавини – = плаване

“След изпълване на стомаха с въздух йоги се движи лесно по водата като лотусов лист, дори и в най-дълбоките води”

Поглъща се въздухът дълго време, може да се задържи с часове така, наблюдава се изпълването на стомаха. Той става плътен и кух. Вд. И с гръдния кош – Прави се кумбака- Изд. Се от дробовете, не изпразваме корема.

Чандра Беда(на) Пранаяма (по традиция): обратно на Суря Беда- вд. Само през Лява ноздра- Кумбака- изд. Само през дясна ноздра и се повтаря.

Не се препоръчва през зимата, охлажда организма.

Помага при високо кръвно, хиперактивност

Кумбака е 2 вида – Сахита и Кевала

Сахита- всичките изборени 10 – има усилие при вд., издишване или кумбака

Кевала – когато няма усилие, задържането на праната се получава спонтанно, може да се предизвика само с мисълта.

Докато не стигнем до Кевала кумбака трябва да практикуваме Сахита.

Когато Кевала Кумбака е усъвършенствана йоги може да постигне всичко в трите свята, той достига състояние на Раджа йога.

Кундалини се събужда, преминава през сушумна и така се постига успех в Хата йога. Нито Хата йога може да се осъществи без раджа йога, нито обратното…

“ След практикуане на кумбака тялото става слабо, езикът изразителен, чистота на гласа, блясък на лицето, очите и лиспва на болести. Контролиране на семенна течност… ”

Психофизиология на висшите йога практики

Висши йога практики- тези, които са резултат от началните (хатха йога- шаткарми, асни, пранаяма, техники за пратяхра, 7-те стъпки от ХП). Пранаяма и асана на Патанждали, 8-кратния път на П. Не са тези от практиките от древните текстове, там са по-скоро резултат, там се случват по естествен път. Дхарана при Патанджали с еднонасоченост към само 1 обект  е начална част на самяма, не просто визуализация на обекти.

Йога е експериментална наука от една страна и от друга- изкуството  да живеем, да реализираме целия си живот, ежедневен и цялостен. Йога е наука, базирана на личния ни опит и на неща, които ни се случват, практикувайки. Но има и част в която ние извършваме конкретни неша, дейности. Имаме и наши действия и неща, които просто ни се случват. Това е изкуството да преживяваме най-висш човешки опит. А не само възприемане на света на базата на 5-те сетива.

За да реализираме това изкуство имаме активна подготовка чрез йога практиките на тялото и ума. Това става чрез специфични Йога практики- крии, асана, пранаяма… Освен това и нашето ежедневие-инкорпориране на принципите на яма и нияма. Яма е естествен резултат от йога, но се и практикуват осъзнато. Трябва да е наличен и стремежът ни към тях, чрез непрекъснато напомняне. Тогава то става факт, без да се стараем.

Изкуството да живеем означава да променим всички действия на нашето тяло. В ГС е описано: неподготвеното тяло може да се оприличи на глинен съд, неизпечен а само направен, и той е неспособен да задържи каквото и да било съдържание в себе си и ще се разпадне. Йога практиките водят до производство на много голяма топлина, която изпича глинения съд на човешкото тяло, така че то да бъде готово  да задържи в себе си божествения дух, когато дойде в нас – да е готово тялото когато се случи активирането на Кундалини (ГС). 

Разбираме за това дали е готово тялото, по парметрите на физ. И менатлното ни здраве. Промените в действията на тялото ни ще доведат до препрограмиране на психо-физиолог. Механизми, по които работи мозъкът ни. Това ще доведе до правилно психологично отношение към действителността и ще се достигне до култивирне на една духовна личност.

Ще настъпят промени на ниво мозък, на ниво ендокринна ос, промяна в метаболизма, обмяна на веществата, промяна на клетъчно ниво.

  • Ниво мозък:

– възстановяване на правилното функциониране на симпатикова и парасимпатикова НС

– намаляване повишената чувствителност на центъра за болка в мозъка, дразнимостта му – много лесно се възбужда при обикн. хора

– възстановяване на правилното функиоцниране на центъра на удоволствие – при обикновените хора липсва радост от малките неща, а се търсят все по-силни стимули за стимулирането му- акохол, наркотици и т. Н.  Това има връзка с клешите.

– мозъчната кора подобрява своето контролиращо въздействие върху двигателните и сетивни импулси на НС.

Така довчерашните първични реакции на моз. Кора вече ще бъдат адекватни отговори, тя контролира вход. И изх. Импулси

  • Ниво  невро-ендокринна ос- връзката между НС и ендокринна с-ма:

– възстановяване на правилния ритъм на работа на хипоталамуса

– възстановяване на оптималния контрол на хипоталамуса в/у хипофизата

– възстановяване на правилния ритъм на работа на оста, чрез подобряване на координацията между хипофизата и останалите жлези с вътрешна секреция► оптимална обмяна на в-вата

  • Ниво обмяна на веществата (метаболизма)

– намаляване скоростта на обмяна на веществата

– стабилизиране обмяната на веществата, баланс между анаболни (на изграждане) и катаболни (на разграждане) процеси ► намалява стареенето на организма, удължава се живота на клетките. Програмираното умиране на клетките се нарича апоптоза, то си остава.

– намаляване на метаболитните нужди, организма няма чак такава нужда от активна обмяна на веществата, постига се физиологично състояние на забавена обмяна на веществата (хипометаболитно състояние, чрез финно продължително препрограмиране на системите на организма).

  • Клетъчно ниво:

– оптимизране състоянието на релаксация на клетките. Не работят на пълни обороти постоянно вече, а могат да си почиват. Това ще доведе до подобряване на тяхното хранене и подобряване на отделянето на отпдните вещества от клетките.

– подобрение на клетъчния ритъм на работа.

– възстановявне и поддържане на правилен ритъм на работа: работа-почивка- работа-почивка. Така се намалява услието, с което тя работи, работи в отпуснато състояние и удължаваме живота й.

– даваме възможност на клетката да се възстанови ако има увреждане, болната клетка оздравява.

Клетките се подмладяват по отношение на ефективността на работа и продължителността й на живот.

  • На ниво ум:

– спокойствие, умиротвореност, в началото временно, после постоянно;

– намаляване на реакциите от наша страна, състояние на нереагиране

– увеличаване на позитивността, виждаме доброто, не се чувстваме застрашени, релаксирани, отпуснати сме;

– промени в поведението= развитие на личността= подобрена бдителност, осъзнатост

Когато равновеието между тяло и ум е възстановено, правилно функциониране на невроендокринната ос, тогава всяка една практика ще доведе до повишаване на нашата осъзнатост. Няма да има дори нужда от ежедневни практики, само наблюдаване на дишането или осъзнаване на нашето тяло ще доведе до развитие. Ако няма баланс обаче, ефектът от всички практики, които правим дори до премаляване, нямат резултат или ще касаят до определена степен само физическото здраве. Не се стига до усъвършенстване на нито една от частите на йога. Затова голям брой от “експертите по йога” остават на ниско ниво.

Признаци за напредналост в практиките на йога:

► По отношение на знаци за напредване: касаят физ. Тяло:

– усещане за лекота на тялото (отделяне на отпадните продукти по-качествено, подобрен метаболизъм)

– здраве

– намаляване на желанията

-блясък на кожата

– хубав ясен глас

– приятен аромат от тялото

– намаляване на отделянето на отпадни продукти- подбираме с какво се храни, по-добре се усвоява, подобрено хрансомилане

►По отношение на усещанията

– усещане за снежинки по кожата

– Усещане за дим

– Усещане за слънце, вятър, огън, луна, светкавици, обикн. По време на медитация

Това е висше възприемане, в следствие на пречистени нади (шаткарми и нади-шодана).

► По отношение на някои от елементите на йога

– яма: ахимса, ставаме невраждебни; сатя – говорим и мислим непрекъснато истина и каквото кажем става истина; астея (честност) – притежаваме всички съкровища; брахмачаря – добиване на сила; апариграха – засилен интерес към тайните на живота.

-нияма- шауча – изчистване на физ. И умствено ниво, сантоша – удовлетвореност от спиране на желанията, тапас- поради усъвършенстване на индриите, започваме да разбираме нещата, които възприемане, но тапас трябва да е  естествен; свадхяя (четене на литература, конкретна част от текста, която си повтаряме, молитва)- единение с Бога; Ишвара Пранидхана- отдаване на Бог, постигане на самадхи е резултата. Крия йога намалява клешите и води до постигане на самадхи

-асана- увеличена способност зо разтягане, задържане на асаните., увеличаване на силата и здравината на мускулите, движенията спират да имат само механично изражение, има по-специфично усещане (има сливане), намалява функцията на ума, забавяне на мисловния процес, намаляване на конфликтността, канализиране на енергията- жизненост, лекота

-пранаяма- увеличават се способностите за задържане на дъха, става спонтанно желание, подобрява се поддържането на ритъма, изчезват мислите, подбрява се концентрацията, канализиране на енергията.

– пратяхара – сетивата се прибират към ума, намалява зависимостта от околния свят, намлени желания, ние сме необезпокоявани от обектите около нас, спонтатнен контрол върху мислите

-самяма -развиват се свръхсили, свръхвъзприятие, придобиваме възможност да контролираме себе си и света около нас; проява на умствени сили (шрадха- вяра,позитивност; виря- енергичност, ентусиазъм, смрити- памет;  загриженост, осъзнатост); самадхи- равновесие между ум и тяло, между НС и ендокринна система; нереагиране, нереактивност към света, състояние на свидетел, присъствие в света, нереагиране; праджна- способност да разграничаваме.

►По отношение появата на умствени сили или способности

Шрадха:

Вярвам и уважавам правилата на природата

Не променям поведението си при критични и лоши ситуации

Оставам с надежда за справедливостта на природата, дори нещата да не вървят добре не търсим вина, а проявяваме пълно доверие.

Наслаждавам се на начина на живот, който съм избрал. Готов съм да полагам услие за продължителен период в  тази посока.

Виря:

Поддържам свежестта си и работоспособността си през цялото време докато работя, мога да работя дълго без умора и отегчение

Мога да запазя търпението си в критични ситуации

Мога да упражнявам контрол вурху емоциите си в критични ситуации

С каквато и работа да се захвана я правя както трябва

Поддържам си постянен начина на живот

Упражнявам се редовно, практикувам редовно

Не излъчвам никакви негативни реакции чрез тялото и ума, само позитивни

Не се страхувам, когато следвам принципите си.

Смрити

Поддържам осъзнатост по време на хранене- какво да ям и какво не

Осъзнат съм за редовните си упражнения, практика

Винаги съм озъзнат, особено коато реагирам по някакъв начин.Реагирам осъзнато!

Опитвам се да остана винаги в сегашния момент доколкото е възможно

Винаги си припомням целта, която трябва да постигна

Винаги практикувам с цел да повиша своята осъзнатост.

Самади

Винаги запазвам търпение при различните ситуации

Винаги се старая да избягвам излишни реакции, конфликти, аз знам че повечето от тях са ненужни

Не се тревожа поради лошите действия на другите.

Прощавам на хората за техните малки грешки, но по подходящ начин ги предупреждавам, не оставам пасивен, но адекватен!

Праджна

Опитвам да анализирам ситуацията правилно преди да действам

Всеки ден се себеанализирам честно по отношение на мислите и действията си.

Приемам грешките си и се опитвам да ги променя

Аз знам, кои неща имат продължителен и кои само временен ефект, резултат

Опитвам да присъствам като свидетел за всичко, за всяка една ситуация.

►По отношение на появата на божествени, духовни качества

– милосърдие, състрадание (В древните текстове не се среща понятието Любов, среща се в Библията. Споменава се само милосърдие, прошка…)

-приятелство

– посвещение на останалите

– удовлетвореност

– прошка

– състояние без его

► По отношение критерии на личностното ни развитие

-динамична организираност вътре в личността ни на тези психо-физиологични системи, които отговарят за поведението и мислите ни, комбинация между умствени и телесни качества и тази комбинация, която води до специфично поведение и специфични мисли. 

► По отношение критерии на съвременната психология:

– радост от живота по правилен начин (не с ядене и пиене)

– човек разбира, че щастието е крайната цел.

-човек разбира, че всяко нещастие има разбираема причина

– човек е способен да анализира по правилен начин външните и вътрешните ситуации.

– Човек е уверен, но не свръх (има смирение)

-човек е способен да поддържа здрави, удовлетворителни отношения с другите хора.

 – способност да посреща проблемите, стресови и негативни влияния от вън без да му въздействат повече, отколкото подобава да реагира адекватно.

– грижи се умерено за здравето си, без вманиачаване, а адекватно.

– изразява допустим гняв по допустим от обществото начин, когато е нужно, но остава вътрешно спокоен.

– не се страхува за неща и ситуации, освен когато наистина има причина за това.

► По отношение на нашите резултати

– вивека- способността да разграничаваме, която е резултат от оптимизирането на работата на мозъчната кора.

– вайрагя – непривързаност, поради намалени желания. Оставаме независими в резултат от оптимизацията работата на лимбичната система.

Следователно развитието ни чрез йога се дължи на оптимизацията на работата и координацията на кортиколимбичната система, чрез заздравяване на връзките между мозъчната кора и лимбичната система. Това става чрез практиката на всички елементи на йога.

Автор: Мая Митева

Развитие на нервната система чрез Йога

Каква е целта на йога?: ► от физ. здраве към състояние на осъзнатост, подготовка на тялото и ума за здраве и осъзнатост.

Усъвършенстването на тялото зависи от усъвършенстването на НС. Кскви хора сме зависи от нашата НС. Това многообразие на хората се дължи на онези уникални комбинации от връзки в НС.

Подготовката е всъщност развитие на нервната клетка за по-висши функции, еволюция да работи на по-високи обороти.

Всички практики от йога и начина на живот водят до развитие на невроните, при обикновените хора те не са стимулирани, за да повишат обмяната си на веществата, да функционират на по-високо ниво.

Нервните клетки в цялото тяло оказват съдействие на нервните клетки в кората на главния мозък и ги подкрепят в тяхното доразвитие. Така че с йога практиките не действаме само на тези в главния мозък, но и на тези в цялото тяло. Всяко разтягане изпраща импулси до мозъка, така перфиефни НК въздействат на централни клетки и обратно, получава се дъжд от импулси през периф. НС до всички органи.

Това е освобождение на мозъка от низшите функции  и му се дава възможност да работи в посока на висшите. При обикн. хора НС система работи на базата на сигнали получени през сетивата, при развитие на НК и кората, мозъкът получава информация през други пътища:

ЙС 1:48 – Ритамхара татра праджна – получаване на знание без участие на сетивата (Патанджали)

Обикновените пътища за фунциониране на мозъка са: сетива и лимбична система, задния и средния мозък, автономната НС, сетивни и двигателни нервни пътища

При йога, когато сме развили НК, това става без тяхна помощ – тя става способна да възприема вибрации от пространството, без участието на сетивата.

Сравнение: Обикновеният нячин на възприемане е като жичен телефон, а при йога като безжичен телефон.

Такъв пример е телепатията

Доказано е че при продължителна медитация външните 3 слоя на кората на гл. Мозък увеличава дебелината, образуват се нови неврони и дендрити и т.н.

Това става с редовна йога практика- пранаяма, пратяхара, дхяна, медитация.

Най-висшата функция на кората на гл. Мозък е преживяване на цялостност. При обикн. хора се преживява Аз СЪМ това, другите са отделени от мен. Това се дължи на факта, че кората на гл. Мозък е обвързана с другите части на мозъка- среден, НС. Кората на гл. Мозък не познава други пътища, т.е. това е невежество. Следователно няма да има това усещане за цялостност. Поради това невежество усещането за отделеност става все по-силно. Когато се засили то го наричаме его, гордост. То разделя цялостността на Аз и Външен свят. Аз-ът преживява външния свят чрез НС, работеща по обичайния начин. Съответно Аз-ът преживява или удоволствие или болка. Чрез тези преживявания се образуват желания и отблъсквания. Така се образува и страхът от загуба на сетивните възприятия и страха от смъртта. Това са именно 5-тте клеши. Те са в основата на пречките към преживяванията на цялостност. Кората на гл. Мозък се обвързва към друга част на мозъка благодарение на тези 5 причини.

Чрез йога целта ни е да променим функциите на моз. кора, за да работи без обвързване с останалите части на мозъка. Така тя се освобождава, за да улови космичните вибрации, това става чрез преодоляване на пречките – невежество, гордост, привързност, страх от загуба…, когато ние намалим функциите, оставим да утихнат останалите части на НС, чрез тяхното контролиране.

КАК? Чрез засилване на волята ни, на стремежа, желание за преодоляване на пречките на този свят чрез абхяса и вайрагя, чрез промяна на начина ни на живот и поведението ни, това са практиките на ащанга йога.

Чрез нея ставаме умиротворени, осъзнати, поведението ни се променя, проявяват се божествени качества – любов, смирение, състрадание, вяра…

Когато те се развият, когато практикуваме йога, имаме физ. и анатомични критерии, че настъпва промяна в нас.

Нервната клетка има следните характеристики по принцип, при нормални условия:

– Висока ел. Активност

– Лесна уморяемост, трябва им почивка

– Почти никаква възможност за регенерация, голяма вероятност за увреждане

– Не натрупват в себе си глюкоза

– Произвеждат неврорансмитери и имат дълга продължителност на живота си.

Мозъкът командва цялото тяло чрез двигателните нервни пътища. Но той контролира и сам себе си чрез производство на хормони. Ако ние успеем да увеличим това производство на хормони се приближаваме към целите на нашата йога. Енкефалин и ендорфин се образуват в мозъка, те намаляват болковите импулси  към мозъка, подобряват паметта и способността за учене. Динорфин се синтезира, той контролира болката и възприемането на емоциите от лимбичната система. За да функционира мозъка добре е важен и състава на гръбначно-мозъчната течност. В нея трябва да имаме йонно равновесие, да няма липси или излишъци на натрий, калий, калций, магнезий, хлор, глюоза, белтъци, да съдържа по-малко отпадн вещества  -уреа и млечна киселина.

Нервите са обвити в миелинова обвивка, тя трябва да е цялостна, подобрява нервната проводимост. Така миелина подобрява функцията на НК.

Глията е опорната маса, в която се намират НК, мозъчна съединителна тъкан. Глията обгражда НК.Тя нараства през целия живот, размножава се и предпазва мозъка от увреждане, регулира обмяната на веществата, подпомага миелинизацията на нервите.

☼Анатом. – физиолог. Критерии за развитие на мозъка:

– увеличаване на глията

– създаване на нови синапси (вр. М/у НК)

– увеличаване на броя на дендритите

– образуване на повече невротрансмитери

– подтискане синаптично освобождаване на невротрансмитери

– ограничаване загубата на НК

– способността на НС да си почива

– ритмичност на НС при работа и възможност да се възстановява НК, да се препрограмира НК

☼ Развитие на мозъчно ниво

– състояние на умиротвореност

– промяна на навиците и поведението

– развити божествени качества

– осъзнатост

Автор: Мая Митева