„Посланието на Буда към света“

Днес, на 19 май 2019, в деня на пълната луна на май, будисткият свят чества Весак или Буда Пурнима: Денят на Рождението, постигането на просветление и навлизането в нирвана от Буда

Посланието на Буда към света“ от Свами Вивекананда

“По времето на Буда в Индия са съществували огромни маси от хора, които не са били допускани до познанието. Ако само дума от Ведите влизала в ушите на някого, той бивал сполетяван от ужасно наказание. Свещениците били превърнали Ведите в тайна – Ведите, които съдържали духовните истини, открити от древните индуси!
Накрая един човек не могъл повече да понесе това. Той притежавал ума, силата и сърцето – едно безкрайно сърце като просторното небе. Той почувствал как масите са водени от свещениците и как свещениците възвеличават своята собствена сила и поискал да направи нещо. Той не желаел да притежава сила с която да властва над някого, а искал да строши умствените и духовните окови на хората. Неговото сърце било огромно. Мнозина измежду нас може да имат голямо сърце и да искат да помагат на другите. Но нямаме ума; не знаем начините и средствата, чрез които тази помощ може да бъде дадена. А този човек е имал ума, с който да открие начина да разруши оковите на душите. Той разбрал защо хората страдат и намерил спасение от страданието. Той е бил човек на реализацията, постигнал всичко на действие; учил е всички без разграничение и ги е накарал да осъзнаят покоя на просветлението. Това бил човекът Буда.
Той проповядвал най-всеобхватните истини. Учел на самата същност на философията на Ведите всички без разграничение, учел на нея света като цяло, защото едно от великите негови послания било равенството между хората. Всички хора са равни. Няма изключение за никого! Буда бил великият посланик на равенството. Всеки мъж и жена има еднакво право да достигне духовност – това било неговото учение. Различията между свещениците и другите касти били унищожени. Дори най-низшите имали право на най-висшите достижения; той отворил вратата на Нирвана за всеки. Неговото учение е било дръзко дори и за Индия. Нито едно учение никога не може да шокира индийската душа, но за Индия било трудно да “преглътне” доктрината на Буда.
Неговата доктрина била следната: защо има нещастие в нашия живот? Защото сме егоистични. Ние желаем различни неща за себе си – ето защо сме нещастни. Какъв е изходът? Отказването от аза. Този аз (личностният, индивидуалният) не съществува; феноменалният свят, онова което възприемаме е всичко, което съществува. Няма такова нещо като душа, което лежи в основата на цикъла на живота и смъртта. Съществува само потокът на мисълта – една мисъл следваща друга в последователност, всяка възникваща и изчезваща в следващия момент, това е всичко; не съществува някой който мисли мисълта, не съществува душа. Тялото се променя през цялото време; така е и с ума, и със съзнанието. Следователно азът е заблуда. Егоизмът идва от придържането към аза, към този илюзорен аз. Ако знаем истината, че няма аз, тогава ще бъдем щастливи и ще правим и другите щастливи.
Религията на Буда се разпространила бързо. Това станало поради удивителната любов, която за първи път в историята на човечеството преливала от едно огромно сърце и се била посветила на службата не само на всички хора, но и на всички живи същества – любов, която не се интересувала от нищо, освен от начина по който да освободи всички същества от страданието.
Този учител искал да накара истината да засияе като самата себе си. Никакво смекчаване на истината, никакъв компромис с нея, никакво поощрение на свещениците, властващите или кралете. Никакво преклонение пред суеверните традиции, колкото и да са древни; никакво уважение към формите и книгите, само защото идват от далечното минало. Той отхвърлил всички писания, всички форми на религиозната практика. Дори санскритския, самият език на който религията в Индия е била традиционно учена, той отхвърлил, така че неговите последователи да нямат случай да попият суеверията, които са свързани с него.
Има и друг начин да се погледне към истината, за която той говори: индуският начин. Ние твърдим, че великата доктрина на Буда за безкористността може да бъде по-добре разбрана, ако на нея се погледне по нашия начин. По това време в Упанишадите вече е съществувала великата доктрина за Атман и Брахман. Атман, Азът, е идентичен с Брахман, Господ. Този Аз е всичко, което съществува; Той е единствената реалност; Майа, заблудата, ни кара да го виждаме като различен. Има един Аз, а не много. Този единствен Аз сияе в различни форми. Човекът е брат на човека, защото всички хора са едно. Един човек е не само мой брат, казват Ведите, той е самият мен.
Идеята на Буда е, че не съществува Бог, а само човекът. Той отхвърлил манталитета, който лежи в основата на широко разпространените идеи за Бог. Открил, че той прави хората слаби и суеверни. Ако се молите на Бог да ви даде всичко, кой тогава ще бъде онзи, който ще излезе и ще работи? Бог идва при онези, които работят усърдно. Бог помага на онези, които сами помагат на себе си. Обратната идея за Бог отслабва нервите ни, размеква мускулите ни и ни прави зависими. Всяко независимо нещо е щастливо; всяко зависимо е нещастно. Човекът има безкрайна сила в себе си и може да я реализира – може да реализира себе си като безкрайния Аз.
Привидно будизмът е отминал от Индия. Но в действителност не е. В учението на Буда е имало елемент на заплаха – то било една реформаторска религия. За да породи колосалните духовни промени, тя трябвало да даде и много негативни учения. Но ако една религия набляга на негативната страна твърде много, тя е в опасност от действително унищожение. Никога една реформистка секта не може да оцелее, ако е единствено реформистка; единствено формиращите елементи – истинският импулс, или с други думи принципите (които са градивни) – продължават да живеят. След като една реформа е била проведена, трябва да се наблегне на позитивната страна; след като една сграда е завършена, скелето трябва да бъде премахнато. В Индия се случило така, че докато времето си минавало, последователите на Буда започнали да наблягат на негативния аспект на неговите учения твърде много и това причинило упадъка на тяхната религия. Позитивните аспекти на истината били задушени от силите на отрицанието; затова Индия отхвърлила деструктивните тенденции, които процъфтявали в името на будизма. Така се е произнесла индийската национална мисъл.
Негативните елементи на будизма – че няма Бог и душа – изчезнали. Аз мога да кажа, че Бог е единственото Същество, което съществува. Това е едно много позитивно твърдение. Той е единствената реалност. Когато Буда казва, че няма душа, аз отговарям, “Човече, ти си едно с вселената; ти си всички неща.” Колко позитивно! В Индия реформисткият елемент е изчезнал; но формиращият елемент е продължил да живее през цялото време. Буда е учил на доброта към по-низшите същества; и оттогава нататък в Индия не е имало секта, която да не е проповядвала милосърдие към всички живи същества, дори към животните. Тази доброта, състрадание и милосърдие – по-велики от всяка друга доктрина – е онова, което Буда ни е оставил.
Животът на Буда притежава особена притегателна сила. Той бил роден да прави добро на хората. Другите могат да търсят Бог, може и да търсят истината за себе си; но Буда не го било грижа да узнае истината заради самия себе си. Той търсел истината, защото хората били нещастни. Как да им помогне? – това е била неговата единствена грижа. През целия си живот той никога не е имал и една мисъл за себе си. Как можем ние невежите, егоистичните и тесногръди човешки същества да разберем величието на този човек?
Помислете си и за неговия удивителен ум! Никакви емоции. Този гигантски ум никога не е бил суеверен. Не вярвайте, защото някакъв стар ръкопис е бил написан, защото това ви е било завещано от вашите предшественици, защото вашите приятели искат това от вас – но помислете сами за себе си; потърсете истината сами за себе си; реализирайте я сами за себе си. И тогава, ако видите, че тя е благотворна за мнозина, дайте я на хората.”